Било по царско време, но по онова царско, през миналия век.
Внукът на виден панагюрски поборник и книжовник се изучил за учител, но назначение не идвало. Минали се месец-два, изтекла половината година, а назначение нямало и нямало.
Една вечер в Циловата кръчма, между другите приказки, Джаши разбрал за случая. На другия ден събрал от приятели малко пари, взел и от вкъщи някой лев и без да се обажда на някого, заминал за София. Влязъл в един оказион за дрехи и наел фрак, цилиндър, бастун и всякакви други аксесоари. Облякъл се, след което отишъл на пиацата за файтони и наел най-хубавия впряг. Оттам веднага се отправил в Министерство на просвещението. Влязъл в приемната на дирекцията по кадруването, изгледал високомерно секретарката и без да иска каквото и да е разрешение още от врата на кабинета се провикнал:
- Господине, е ли е назначен внукът на Карапетров от Панагюрище за учител и ако не е защо? – след което затворил рязко вратата и си тръгнал, без да дочака отговор.
Директорът, който пишел нещо на бюрото си вдигнал глава, но на вратата вече нямало никого. Попитал секретарката „като какъв беше уважаемият господин”, но тя само повдигнала рамене и не казала нищо. Тогава се приближил бързо до прозореца и видял „високопоставеното” лице да се качва в луксозния файтон.
След два дни в Панагюрище по специален куриер пристигнала депешата за назначаване на учителя, придружена с извиненията за закъснението и станалите недоразумения.
 |
| Художник Чудомир |
Един ден в компанията на други панагюрски зевзеци Джаши се бе хванал на бас, че ще изяде наведнъж една от най-отровните гъби – зелена мухоморка. Бил го правил и друг път и „видите ли, нищо нямало да му стане”. Изял гъбата пред свидетели, но през нощта го откарали натровен в болницата. Положението му било почти безнадеждно и човекът си умирал.
Научавайки за това, неговия приятел Георги Немски – друг чешит от Панагюрище, отишъл да го види. Още от вратата, щом погледнал към леглото на Джаши, видял „отворените двери господни”, готови да го приемат, но решил да му вдъхне малко надежда и се провикнал:
- О-о-о, брат`чед, к`во си са повил като родилка, бре, я стига си са правил на умряло куче, ми ста`ай да си вървим. Па и в тия бели чершафе... Кога краставо магаре е лягало в бели чершафе, та и ти?
Джаши едва дишал, но се понадигнал, погледнал присмехулно приятеля си и рекъл:
- Гьорге, па като си толко` загрижен, оти не речеш а са посменим , а? – После притворил очи и преминал през ”дверите” в отвъдното.
Дочул и преразказал Иван Радулов
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 8)
Няма коментари:
Публикуване на коментар