История: В Панагюрище една държава стъпи на краката си

Събранието на Оборище 1876 г., художник Димитър Гюдженов

"Там, в Панагюрище, една държава стъпваше на своите нозе." Думите са на историка Димитър Страшимиров, който в началото на миналия век написа своята "История на Априлското въстание", събрана в забележителни три тома. И тези думи не са случайни, това са думи, които се потвърждават на всеки1 май, когато в Панагюрище се чества годишнината от избухването на Априлското въстание през 1876-та. Само за десетина дни нашият град дава на България всичко, от което има нужда една държава. Дава първото Народно събрание, заседавало под зелените кулоари на Оборищенската гора. Дава войска, емблематичните черешови топове и четниците, както и Привременно правителство под ръководството на панагюреца Павел Бобеков. Дава още знаме, Княгиня и идеал. Идеал, който е осъществен като Свободна България. Панагюрските борци написват най-героичните страници от историята на Възраждането, с цената на хиляди жертви извоюват тази свобода. "Българската Голгота се нарича Маньово бърдо. На този свещен хълм панагюрските мъченици загиваха с Божието слово на уста и с вярата в сърцата си – за Свободна България. Ятаганите посякоха главите, но се пречупиха в надеждата. Куршумите на поробителя пронизваха сърцата, но не успяха да разстрелят България". Това заяви още през 2012-та кметът на Панагюрище Никола Белишки. "Панагюрци вярват, че от небето над града им ги гледат техните апостоли. За сетен път те се поклоняват пред костите им, погребани в храма "Свето Въведение Богородично". "Наша отговорност е да си даваме сметка и да знаем какво ще напишем ние в историята на България. Нека наистина пазим това, което те ни завещаха – онази вяра, с която те дръзнаха срещу поробителя, за да имаме свободна България, за да се гордеем и да се наричаме българи."