„Само писаното слово остает во веки веков” – тези думи на Св. Софроний Врачански намират потвърждение по белите полета на старопечатните книги. Тук пишат различни по обществено положение, образование и възраст личности. Незначителни на глед случки, написани с неуверен почерк, с течение на времето променят силата на изказа си, за да се превърнат днес в безценни исторически извори. Същевременно, свидетели на съдбовни събития, са се погрижили да запишат преживяното.
През 1840 г. Лулчо Петров от Панагюрище си е купил „Месецесослов или календар вечний”, издаден от Христодул Костович Сичан-Николов. Оттук нататък по страниците на тази книга той и синът му Дулчо Лулчов ще отбелязват важни за тях (а и за панагюрци) събития. Ще научим за лютата зима в Панагюрище през 1864 година, за студа през 1875, довел до поскъпване на храната за добитъка, за разправията със съселянина Неделчо Ланчов, за години на раждания и смърт... Лулчо не е вписан между тридесет и шестте спомоществователи от Панагюрище на края на книгата. Но тя му е носела полезни и интересни знания, за да бъде съхранена и да послужи за своеобразен летопис през годините. Важното е, че книгата е имала съдбата да оцелее, особено през трагичните събития на 1876 година.
"1840 лето за 202/10.00 купено
календарче на Лулча Петров от Панагюрищe
_____________________
лето
1864 на 9 януария Богоявление
от мраз не излязоха на Йордан(овден)
1864
и после марта 28 хвана сняг
голям със фъртуна та не излезе
нищо на къра ни овца ни коза ни волове
_____________________
да се знае коя година се представи
дядо поп Недел(чо) Трифонов на
1849 сене (година) на 5 декемврия на Преподобни Сава
_____________________
кога гради(х)те плета на оградата от
къде пътя 1868 на 20 мая
_____________________
Умря Стефан Филип Ха
нтов на 1870 декември
12 ден писец Делчо Лулчов
_____________________
1871 Май 9 ден
Отнеха буная (пасището) от Недел(ч)о
Ланчов, защо(то) беше я за(при)своил
само за своя(та) стока, ала със
голяма мъка зеха я, защо(то) ходиха
жени и мъже, та пасоха
сиромашките говеда в планината си
_____________________
Панагюрище на 1875
хвана сняг от януари, 23 ден
та едва се постопи в селото
до март, 25 ден и сено(то) се
продава(ше) по грош оката и ръ
женицата слама по осемнайсет
пари оката и сваляха от
оборите слама да хранят
стоката. А за миналата го
дина беше седем пари ока сено
и за ръженицата. Нямаше кой да
брои за храна Делчо Лулчов
_____________________
да са знае куга са е родила наша
Неда на 1865: Ноемврия 26 ден
и роди се в петък сахата
на дванаесе и половина
вечерта 1865 26 ноември
_____________________
да се знае кога са роди
Лука на 1869: февруария: ден
в понеделник през ноща на
свети Харалампия и аз тогава
ходих на фидин та продавах
чирва по : 35 : стотината Делчо Лулчов
_____________________
Роди се Гана на 1872
Месец март : 31: ден
умря Гана на 187(?) юлия 23 : ден
роди се Петър на 1875 : на януари
д(в)аесе и седми в понеделник вечер
та на четири. Делчо Лулчов
Умря Петър септември 15, 187"
_____________________
Битът и поминъкът на панагюрци е описан подробно от Петър Карапетров (Черновежд) в „Материали за описвание града Панагюрище и околните му села”, Средец (София), 1893 г. „Както казах, защото земята не е доста плодоносна, то от памтивека панагюрци са се занимавали със скотовъдство, със занаяти и с търговия; малцина са ония, които са копали, орали и сеяли земята. Панагюрище е било едно от първите места в Южна България, у които се е въдил добитък ... Малкото ( 7 – 8 ) панагюрски пасища едвам стигаха за паша на домашния добитък...”. Карапетров споменава, че повечето от половината панагюрци имали най-малко по 100 овце, като цифрата стигала до 1000 и повече. Същото важи и за говедата и конете.
В „ Общое землеописание” Смирна, 1843, Константин Фотинов пише: „Панагюрище е почтено и значително за овцопитателството, за точността и трудолюбието”.
От гореизложеното става ясно, колко важно е било за панагюрци да имат осигурени пасища за своите стада и евтино сено през зимата. При нарушване на тези условия, се реагирало болезнено.
Предопределено е, обикновените делници да напуснат монотонния ход на времето. На 20 април 1876 г. Панагюрище става център на Априлското въстание. Малко по-късно, на 18 юни избухва неуспешната Сръбско-турска война, в която вземат участие и много българи. Средногорското селище е съсипано от турските орди, беззащитното население е изклано, изгорени са стотици къщи, а заедно с тях много книги и ръкописи.
На гърба на последния лист на "Различна поучителна наставления", отпечатана през 1819 г. в Будим от Йоаким Кършовски, за тези бурни събития с острастени пръсти пише Хаджи поп Михаил:
"Да се знае кога се биха турци
със сърби – да си (в)зимат
царство(то). И голяма кавга
беше и тога(ва) (сред) панагюрци.
И секоха (турците) и мънички деца.
И секоха и жени и баби.
На 1876 година, аз поп Миле (Михаил) ха(джия)
Поклонник. "
_____________________
Тези трагични събития се потвърждават от историографа на Панагюрище Петър Карапетров в отделна книга, озаглавена „ Кратко описание на Панагюрското възстание”,Средец (София ), 1893.
_____________________
„И така, на 30-й Априлий 1876 год., след пладне, турците навлязоха в Панагюрище от три страни; панагюрската политическа независимост се свърши... За да се избавят от турский разврат, за да запазят честта си, много жени и моми, дори и стари бабички, бидоха заклани от турските военоначалници пред очите на родителите, мъжете и децата им... За да турят венец на свирепствата си, тия военоначалници убиха и много невинни дечица, грабнати из ръцете на майките им, само и само защото тия последните не удовлетворяваха гнъснавите им желания... През първите четири дни в Панагюрище са убити 384 души от мъжки пол, 154 души от женски пол... Убити са и близо до стотина мъже, жени и деца от жителите на някои села, които след прогласяването на възстанието бяха дошли тука да се пазят... Мнозина обаче от възстаниците, които бяха убивали турци в града и сполучили да побягнат, вече се не върнаха; по разни пътища, без да се спират негде, те заминале за Сърбия, гдето по-късно през месец Юний, когато се захвана сръбско-турската война, сърбите ги туряха на чело на войските си...”.
© Автор на текста Тони Зарев. За факсимилетата и текста са използвани личните архиви на автора. Статията е предоставена специално на "Чат-пат". Всички права запазени!
Няма коментари:
Публикуване на коментар