 |
| Маргарита Петкова |
(Пролетен панегерик)
На Слънчевата Райка и
безоблачните ми приятели!
Над Панагюрище се вият щъркели...
И си избират място за гнезда.
Над Панагюрище почти не мръква -
защото всеки в него е звезда.
Не суперстар - блещукаща звездичка,
пулсираща със своя топлина.
Там ми е светло, радостно, обичащо...
Там аз съм аз - шегата на страна!
Приятелите там са като стража,
при тях забравям болка и тъга.
С тях пия бира и любов на "Плажа",
с тях мога да минавам под дъга.
С тях знаме вея и препасвам сабя -
дружина без предател са ми те.
С тях са ми сладки думите и хлябът,
едно тесто сме и едно тесте.
С тях съм орисана на светло бъдеще -
душите ни са вплетени ведно.
Аз като щъркел черен - в Панагюрище
знам, че ме чака сигурно гнездо.
Маргарита Петкова, 11 април 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар