Лука Перфанов е в първата вълна следосвобожденски художници на България

ГОЛЕМИТЕ ТВОРЦИ НА ПАНАГЮРИЩЕ

Лука Перфанов е първият по-изявен художник от Панагюрище и то с академично образование. Възпитаник в изобразителното изкуство е на големия Ярослав Вешин - чешки художник, майстор живописец, живял и творил в България и един от създателите на българското изобразително изкуство в края на XIX и началото на ХХ век. Прочее, Перфанов е един от представителите на първата вълна творци в следосвобжеднското изобразително изкуство на България изобшо. Роден е на 2 юни 1882 г. в Панагюрище, когато градът е още във васалната Източна Румелия.
През 1896 г. Лука постъпва в Държавното рисувално училище, а през 1902 г. завършва в класа на Ярослав Вешин. После специализира в Прага и в Берлин. Той е и сред първите членове на дружеството „Съвременно изкуство”.
От 1905 г. работи като учител по рисуване в българската гимназия в Солун, където се включва в дейността на ВМОРО. През 1906 г. е арестуван при Мацановата афера. Това е черен епизод в революционното движение на българите в Македония. Аферата избухва през 1906 г. в Солун във връзка с разкритията на османските власти в града на Вътрешната македоно-одринска революционна организация [3]. Това става, след като в ръцете на властите попада случайно дневник на учителя в Солунската гимназия Андрей Мацанов, в който Мацанов е записал всичко, което знае или иска да знае за по-видните дейци на ВМОРО в Солун и околните градове. Фактите и личните преценки на учителя, записани в този дневник, стават причина за задържане на 36 учители, сред тях и панагюреца Перфанов.

Райна Княгиня със знамето, худ. Лука Перфанов

За да не бъдат арестувани, много избягват извън града. Така с Мацановата афера се нанася удар на учебното дело в Солун, на окръжния, околийския и местния комитет на ВМОРО. Лука Перфанов е осъден на 101 години затвор, но е освободен след идването на младотурците на власт през 1908 г. [1] През октомври 1910 г. по време на обезоръжителната акция е тормозен от властите. [2] Това е и причината художникът и преподавател да се завърне в България. След това Перфанов работи последователно като учител по рисуване в Лом, в Шумен и в София.

Пейзажи от Лука Перфанов

Урежда и няколко самостоятелни изложби. Сред по-известните му творби са картините „Боят при Едикуле“ (1917), „Оборище“, "Портрет на Райна Княгиня", „Пролет“, „Кошничарка“ (1921), „Портрет“ (1921), „Самичка“ (1921), „Почивка на миньор“ (1921), „О, майко моя“ (1933), „Хайде, боже, помози“ (1934), „Овчарка“ (1940). Днес повечето от картините му се намират предимно в частни колекции.
Умира през 1940 г. в София на 58-годишна възраст.

© Стоян Радулов, из книгата "Поздравъ отъ Панагюрище", том 2

Портретът на Лука Перфанов, публикуван тук, е от фондовете на Държавна агенция "Архиви". Използвани източници: [1] Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489. [2.] в. Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4. [3.] Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 163.