"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"

На снимката (отляво надясно): Стоян Радулов, Дарина Дечева, Пепа Маркова, Томи Наплатанов, Соня Георгиева, Иван Станчев, Тотка Лунгарска, Стайо Гарноев, Мария Бегова, Красимира Василева.
"Благодаря ви, мили хора, за този творчески импулс, с който ме заредихте в Дъждовница. Нямате и представа какво ми подарихте." Думите, изречени на отпътуване от тихото родопско село с гръмогласната джамия, съдържат есенцията на преживяното от творкинята Пепа Маркова между 29 юни и 2 юли 2017 г. Вече спокойно мога да заявя, че заради гостоприемството на творците от "Чат-пат" и от Литературен клуб "Виделина", поради широтата им, добронамереността им и искрено протегнатите ръце, тази талантлива художница, приложница и дизайнер вече се чувства част от сплотената им група. Т.е. от нашата група.
А колко хубаво е, че преди всичко това е и моя приятелка!
Още от първия ден в Дъждовница Пепа се хвърли да създава - първо в съучастие с домакинята Галя Димова от Движение "Кръг" довърши една от нейните инсталации. С крояческите си умения и професионален усет на дизейнер помогна на Иван Станчев при изработката на неговото "Родопско пано с дъждовник". С калиграфските си заложби проясни моя словесно-акварелен триптих. А на повечето рисунки изработи с вещина и търпение паспартута - признавам, досадна и никак не творческа работа. Чист занаятлък.
На всичкото отгоре нарисува прекрасна работа с туш - и то след почти фатален слънчев удар. А като за капак запечата емоциите си и в стих.
Ето на това се казва трудолюбие - не само, но желание, необходимост за изява. :)
Пепа Маркова е родена през 1973 г. в Габрово. Възпитаник е на художественото училище в Казанлък, и на Факултета по изобразително изкуство на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".
Освен художник, тя е талантлив приложник и интериорен дизайнер, работи с коприна, стъкло, дърво, метал и камъни. Изработва бутикови бижута-уникати, рисува върху стъкло и съдове, изработва миниатюрни картички, прави мартеници. Изобщо - златни са сръчните й ръце.
Понастоящем живее и работи в София.

Стоян Радулов за "Чат-пат"


* * *
Не си и мислех, че е толкоз сладко
да се откриеш след години на познаване!
Цъфтеж....
И със карминен поглед
опипвам страстните извивки на душата си,
звучащи цветове и палавите, криещи се сенки....
Къде бях до сега?
Каква палитра беше ме покрила?
Поисках ли да смесвам с багрилата ми,
неискани, искрящи цветове
или дойде със обедното слънце...
Умората, плъстила слоеве в изминалото време?
И сладко е...
И ще следя извивките,
а те ще ме повеждат, докъдето
очите ми ще искат да разглеждат.
Сърцето ми ще иска да се чуди
и сластният кармин ще слива нежни и активни пориви.
Пак сладко е...
Задъхвам се...

Пепа Маркова,
с. Дъждовница


СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница   
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева

Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие 

Няма коментари:

Публикуване на коментар