"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Делчо Стефанов Гороламов: Догоних ли мечтата си?

Делчо Стефанов Гороламов
Родино моя
С години бях
от теб отлъчен,
макар че бе за мен
съдба.
Едничка.
Сладка.
Мъчна.
Изстрадана докрай.
Отнасяха ме
в нощите и дните
безпътно
тъмни ветрове.
В незнайното
далече скитах.
И блъсках брегове.
Не срещнах
нито обич
ни пощада.
Ни сън,
нито покой.
Разбрах ония,
дето страдат,
отричани
от чужди и от свои.
Отново аз
при теб се връщам.
Догоних ли мечтата си?
В нозете ти
смирен съм.
Също
като разкаян блуден син.

Да пази Бог
Да пази Бог от хора
живущи ефимерно.
От хора - отговорни,
критични прекомерно.

До дън душа обсебени
от мании - загадки.
За тях е много сладък
загадъчният ребус.

Поезията - жива.
Ранима. С грешки.
И мизука. И живопис.
Изповед човешка.

И бедна. И лукава.
И бездна невъзможна.
Такава. Да, такава
ми трябва, мили Боже.
Стихове Делчо Стефанов Гороламов
_________________________________________
Делчо Стефанов Гороламов е роден на 12 април 1932 г. в Панагюрище, където завършва и основно образование. В литературния институт "Максим Горки" в Москва получава висшето си образование, където семинари му е водил големия руски поет Иля Селвински. Автор е на множество книги, сред които стихосбирките "Пролетни видения" и "Неочакван гол", романите "Огън в Панагюрище", "Жив е!" и "Дякон Левски", на повестите "Райна Княгиня", "Ильо войвода", "Грешен съм, Господи" и "Спомен за Пеньо Пенев". Публикувал е в местната и в националната преса. Член е на СНБП.
С авторски рецитал и песни в Камерната зала на панагюрския театър на 11 април 2012 г. бе отбелязан 80-я рожден ден на Делчо. За много години! Дай боже всекиму такова творческо дълголетие!

Няма коментари:

Публикуване на коментар