"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

А ви едът и вас орлите дърти

Лаладжилъшки истории от бачо Евстати

"Нашенец с лула", акварел, худ. Чудомир, 1964 г.
Панагюрище. Петрана и Величка - две комшийки, си говорят през оградата привечер:
- Велико, мари, къдя фанахте снощи сички, та нема никой у вас и бе тъмно като в рог, ма?
- На госте беаме, како Пено, у стринкини... Едене, пиене... Като секи път.
- А-а-а, добря, че нящо се попритесних. Викам си на акъла "Таа па, Велика, и Еван - толкоз рано, нивга не е било!"... Я, разправяй, разправяй - имам още време, тамън турих барабоа а къкре.
- Ми, нема що а ти оратъ, ма, аз горката...
- Що е станъло ма, Велико, та така пофуня отведнъж? - разтревожи се Петрана.
- Ми, що? Еван пак се накваси - да ми прости нявга Бог тоа грях! - а земе почти а се гътне, пущинака му с пущинак - а се бе гътнал, де, та а свърши таа мъка мойта!
- Е, пийнал си е повечко чивяка. К`во толкова!?
- К`во, к`во! Нали не е палнъло още твойта черга! Такова! Куту пие рикия не мое а свърши, кут не пие - не мое а почне...
- А-у-у, не е една белиъ! - Престорено се прави на съпричастна Петрана. - Много кърка той, мно-о-ого. Аз се го паза далече от чичо ти Добре, оти и на него му е слаб ангела. Па ако се съберат двамата - току свърши рикията преди Коледа.
- Е, лани стигна до Обрезанье... - вметва за уточнение Величка.
- Е, стигна де, ама пак оди да вари втори път. Чунким другата изтрая до Великден, де! Ама, нейсе...
- Еми, като лочат като прасета суроватка...
- Абе, така и така сме се разбъбрале, я елате довечера с Еван у нас - на пресен барабой.
- Ми, а додем, како Пено, щом си рекла.
- И като идете насам, шовни у фустана от вашта пърцуца, че нашта още не е за варене готова.
- Ша додем бърже, како Пено. Само Еван на връщане от работа а не фане а са залости при Пондьо и Груйо в кръчмата...
- Нема, нема, ма кака. Заранта съм рекла на бае ти Добре, неска с Еван право у дома.
- А си не е дошъл овреме, а съм го надрала - заканва се Величка и със ситни крачки се отправя към мазето да нареже тънки парчета от новата преснина - осолена така, както само Иван може да я осоли.
- Лабут - не! - сопна й се в гръб Петрана. - Само с кротко и с благо, ма, кака. Я на чиче ти Добре и на дърти години к`ъв му е курав.
- А ви едът и вас орлите дърти, ма!
А в далечината на улицата, измежду шиндите на разкривените къщи Иван и бай Добри се прибират бавно и славно от работа - самите те като народна песен.

(Из "Лаладжилъшките истории на бачо Евстати". Събра и подреди Стоян Радулов)

Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5) 

Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6)  

Вижте още: Чат-моабете и лаладжилъци от панагюрския говор 
_________________________________________________________
ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ПАНАГЮРИЩЕ СРЕД ЧУЖДЕНЦИТЕ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ.
ОТИДЕТЕ НА СТРАНИЦАТА "ОБИЧАМ ПАНАГЮРИЩЕ. ВИЖ ГО И ТИ" - LOVE.PANAGYURISTE - ВЪВ ФЕЙСБУК И СПОДЕЛЯЙТЕ ПЛАКАТИТЕ НА ГРАДА СРЕД СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ И В СВОИТЕ ГРУПИ. ДА ПОКАНИМ "ЧИТАВИТЕ" ХОРА НА ГОСТИ.


This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.

Няма коментари:

Публикуване на коментар