Било в края на 60-те години на миналия век. В Долната махала на Панагюрище живеел един овчар. Жизненият му цикъл бил непоколебим. Три месеца в гората и три дена в града. Използвал случая да купи това-онова от магазина - ракийка, цигари, кибрит... Веднъж рекъл да се пооборудва и тръгнал към "1001 стоки" - на Стария пазар. Влязъл в магазина, поогледал се и рекъл на магазинерката:
- Момиче, дай ми един силях!
За незнаещите, това е кожен колан, многофункционален. В него се побират лула, кесия, ножове и кво ли не... широк като женско сърце.
Момичето казало, че няма такъв артикул.
Тогава овчарят рекъл:
- Изляз и задраскай задната единица. Илядо стоки мое и да имаш, ама силях щом немаш, онаа единица ти не тряба!
Преразказа Томи Наплатанов
 |
| Художник Стайо Гарноев |
Той е един от най-легендарните панагюрските чешити и го познавах лично. Живееше в мойта махала - Драгулин, горе-долу срещу старата мандра. Дядо Калчо се казваше и обичаше да си попийва, ама доста. Жена му, баба Василя, на която всички викаха Калчовица, все го заплашвала, че ако не спре да пие, ще го напусне. Една пролет много му викала и той съвсем тържествено обещал:
- Добря, ма, Васильо, до Света Богородица нема а пия!
И излязъл нанякъде. А тя се успокоила, че поне няколко месеца той няма да близне нищичко. Обаче, видите ли, прибрал се отново кьор кютук пиян. А Василя пощуряла:
- А пукнеш дано, пияница ниедни! Нали са врече, бе, че до Света Богородичка нема а пиеш!
- Е тамън де - хлъцнал Калчо, - така и направих, да опустееш и ти. Тамън до Света Богородица (църквата) не пих. Ма кръчмата е след нея, ма, на центъра!
Преразказа Величка Момнева
А завиеш свинкята!
И в тази история герой е същият този Калчо.Дошло време да се "завива свинкята"*. Но на Калчо не му било до това, а баба Калчовица все вървяла подир него и дуднела:
- Айде, бре Калчо, намери време а завиеш свинкята, бе!
Ама нали все бил подпийнал, нямал ищах, горкия. Но го измислил.
Когато бабата се прибрала от една съседка, пак го почнала:
- Зави ли я, бре?...
А той спокойно рекъл:
- Ей, старо, турни си очилата и иди да я видиш - завил съм я с едно чердже, нема да й е студено. Остави ма сегъ.
Преразказа Величка Момнева
Вързан кмет - мирно село!
Кой не знае Цанко, кметският шофьор, кой не е чувал за него? А аз съм чувал една история от края на минали век.Цането возил тогавашния кмет Марко Мечев от София към Панагюрище. На "Църна Маца" обаче ги спряли ченгета. Марко бил вързан като по устав, но Цането - без колан. Полицаят от документите разбрал, че Мечев е кмет на община. Глобата се разминала, но все пак униформеният попитал Цането:
- Абе, как може кметът да си е сложил колана, а шофьорът - не!
Цането погледнал хитро, усмихнал се, па отсякъл:
- Ааа, вързан кмет - мирно село!
Преразказа Томи Наплатанов
___________________________
* "Завиване на свинкя" - диалектен израз от панагюрския говор за оплождане на прасе
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 8)
Няма коментари:
Публикуване на коментар