Когато се говори за Панагюрското златно съкровище - изпълвам се с гордост
 |
| Павел Дейков |
Когато се здрависах с едрата мазолеста ръка на бай Павел Дейков от Панагюрище – най-големият от тримата братя, които намериха известното вече по цял цял свят Панагюрско златно съкровище, я усетих. Каква честна трудова ръка! Светлоокото, спокойно, с непринудена усмивка лице излъчваше благородство, човечност, сила. И ми заразказва бай Павел скромно и увлекателно за преживяното на чист панагюрски диалект:
 |
| Мястото на откриването - местността Мерул тогава |
- Ние работихме през цялото лято на 1949 г. край града – правехме тухли. Този ден, както обикновено, бяхме и тримата братя – Михо, Петко и аз. Брегът беше висок около метър и двайсет. Имаше глинен пласт, нещо като натлак и него го оставихме като по подходящ за цигли. На 60 сантиметра под глината се виждаше пясък. На това място бяхме пекли и тухли. Аз копаех с копача, бях малко настрана и нещо ми се лъсна. При копаенето леко е било застъргано и аз извиках: “Я чакайте да видим що е тук!”. И го повдигнахме, а то се отлупи като капак, а по глината останаха отпечатъци. Съдовете бяха наредени на таблата. Още щом ги видяхме разбрахме, че това е скъпоценност и рекох: “Това нящо е само за музея.”. Наблизо имаше работници и им извиках: “Ялате бе, ялате да видите на музикантите тръбите!” - така определил бай Павел изящните ритони, изработени с форми на рогове. Надойдоха хората и любопитно гледаха. А аз им рекох: “Никой нема да бара – само ще гледате!”.
Дълги години земята е пазила съкровището до наши дни. Един ценен паметник от злато, чиито орнаменти са събрали с толкова изящество античната митология. Отново то е на лицто на земята, отново слънчевите лъчи се пречупили и то блеснало. Братята го измили в близката вада и го наредли на една дъска да се отцеди. После го взели под мишници и тръгнали да го предадат. Бай Павел продължава разказа си:
 |
| Братята Дейкови с откритото от тях съкровище - единствената им снимка за спомен с него |
- Отидохме у дома и още от вратата извиках на момичето ми Мария – то беше тогава в трето отделение - Яла, яла да видиш що носим! Бях завил съдовете в синята си работна рубашка и откривах само крайчеца, а то си мислеше, че съм му хванал зайче. Набърже се пременихме, наредихме всичко в една черна пазарска чанта и тръгнахме да го занесем в управлението. Изложиха го в една дървена витрина да го видят гражданите, след което го занесоха в Пловдив. При изравянето на съкровището ние го завардихме цяло и ненаранено. Види се (обяснявя си бай Павел ) това място е било дъно на блато. Близо е имало бивак. Дълбоко са намерени следи от огнище и половин воденичен камък. Сега аз само се радвам, че могат да го видят толкова много хора. Като чета по списания и слушам да се говори за “Панагюрското златно съкровище“, се изпълвам с гордост, че то е свързано завинаги и с нашия исторически град. Моите вълнение и радост, които изпитвам, не може да се купят с това голямо съкровеще и никога не съм съжалявал, че сме го предали. Нито в един момент не сме си и помислили да го прикрием. На едно събрание, скоро след намирането на съкровещето един другар каза: “Да сме благодарни, че то е попаднало в чисти и чести ръце”. Събрал съм снимки и публикации за съкровището. Често си ги разглеждам и ще ги оставя на поколението ми. На младите пожелавам да са честни и добросъвестни, да не са алчни и да не присвояват чуждото.
Тези добродители принадлежат през целият живот на 76-годишният панагюрец Павел Дейков, който като честен човек е търсен за съвети, услужлив с труда си, за което получава уважение и обич. “Здрав съм, весело ми е да изляза по къра и да поработя”- така завършва разказа си бай Павел – този достоен пред обществото панагюрец.
Интервю на Анна Ацинова, Панагюрище, 10.03.1984 г.
Снимките са от архива на рода Дейкови и на един от наследниците - Павел Цветанков
На 16 април 2012 г. оригиналът на съкровището за първи път 63 г. след откриването му от братя Дейкови се завърна в Панагюрище. За целта с частно дарение бе построена зала-трезор в Градския исторически музей. От този момент съкровището ще се връща в града, където е открито, всяка година по един месец. През останалото време в залата ще бъде показвано най-новото копие на съдовете, изработено от 24-каратово злато.
Снимки Николай Радулов, 16.04.2012 г., Панагюрище
Повече за Панагюрското златно съкровище прочетете тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар