 |
| "Уличен музикант", снимка от Doctora, http://photo-forum.net |
Джелсомино остаря, а внукът му няма неговия глас. Тъй че крал Джакомоне се завърна с цялата си свита и рой наследници, само дето смени цвета на перуката си – от морковен на патладжанен. И всички нахлупиха морави перуки, а перукерите се замогнаха твърде, защото парите при пазарната икономика зависят от търсенето, нали? А търсенето – волю-неволю, беше голямо. И пак захванаха котките да баукат, а кучетата да мяукат, и пак в аптеките продаваха балони, а в хлебарниците мастило, в книжарниците - хляб. И пак на окъсаните дрипи им викаха рози, на раните в душите – щастие. И пак кънтяха химни за краля и образът му бе всъде и цял окичен с венци. И пак съдии пиеха кафе с негодници, осъждаха безпаричните и награждаваха лъжците. И пак…
Има ли смисъл, рижаво, трикрако коте да те дорисувам? Ти няма да слезеш от стената. Внуците на Джелсомино са без глас, пък и написаното от Джани Родари си е само приказка.
Красимира Василева-М`Бай ("Чат-пат", бр. 11)
Още от Красимира и повече за нея прочетете тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар