"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Стоян Радулов - "Откровения и светлини"

Откровение за нас самите
Стоян Радулов
Запази ни дъха с целувка -
да помним що е да сме живи.
А сме благодарни  - като Юди,
запечатали най-силната му изповед.

На всичките посоки седем
ще се разлетим - предначертано е.
В слънцето му можем и да изгорим -
че полетът е пълен с рискове не знаем.

И как със пълни дробове
поемаме към своето безсмъртие.
С библейската ни изневяра
дано не ни запомнят бъдните...

Храмът
Между света на сезоните,
където времето спира да си почине,
има светъл храм, миров -
и носи моето име.
След много болки, дарени от дните,
като лист отронен
долитам по божия воля
в храма кристален,
коленича и се моля
пред олтара бащин, пред лика на Адама
с дебела свещ от покаяние в ръцете -
Създателю, благодаря за житейската драма,
за моята щастлива монета.
А после храмът ми проговаря
с ангелски хор и с поучителна служба...
Това междувремие,
всемирно слънцестоене, разбирам,
е в моята кожа
човешка и груба.

Цялата вечност
Оттук,
          през пътя,
                          в силата му
                          и в целта му
                                              тя е...

Стихове Стоян Радулов
(Представените стихотворения са част от дебютната книга на автора "Пътуване към Акаша")
Повече за Стоян Радулов вижте тук

Няма коментари:

Публикуване на коментар