По Сароян - за живота, за мен. . . и изобщо "за нещо, като нищо на света"

Има един писател, който е написал "Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света". Това вероятно е най-честният писател на света - Сароян много добре осъзнава какво представлява и не се притеснява от това кой е, какво прави, при това - правейки го с ясното съзнание, че не трябва, а и не може да прави друго, освен да пише, и то честно. Винаги съм искал да съм като него. Но... един е Сароян и освен това - ето още какво:
Изкарвал съм пари по какъвто и до било начин, не само чрез писане. Бил съм продавач, разносвач, книжар, търговец, рекламен агент, оптик, контрольор... Е, и писач. Писал съм дописки, хроники, информации, статии, очерци, публицистични текстове, коментари, къси разкази, есета, стихове, рецензии, критики, сценарии за киното и телевизията, вестникарски и телевизионни реклами, анотации, какви ли не официални писма, поздравителни адреси, благодарности, речи и лична кореспонденция. Доста редове, написани от мен, са били по поръчка, договор или за пари, макар и да се оказа, че много редове не ми донесоха и пукнат лев (може би защото като повечето писатели у нас и аз си нямам литературен агент, тъй като такова животно в българската културна джунгла просто липсва). Досега нито един издател не е харесвал мой разказ (Можеше да го откупи, нали!?), но пък и аз не съм показвал тези си писания на много хора. На всичко издадено и написано от мен (тук не става дума за журналистическите ми текстове и сценариите) се е налагало сам да бъда продуцент или поне съпродуцент. Хубавото е, че държа на текстовете си и не давам да ги редактират без мое знание и одобрение. Но това все пак рядко се случва.
По време на предизборни кампании съм написал хиляди редове пропаганда - включително за противникови лагери, което си е подигравка със самите тях, забавно за мен и за публиката, която умееше да прави отликите. Основното е, че от седемнадесет години аз съм (смея да се нарека) български писател и редактор, който е напълно свободен и независим.
Бил съм подпомаган, добирал съм се до общо три спонсорства, но съм ги и търсил. Нищо не е дошло в живота ми на готово. Никога не съм получавал пари, свързани по какъвто и да било начин с литературни награди и премии, нито са ми предлагали стипендии от разни организации. Т.е., два пъти съм отказвал подобни предложения, защото най-малокто бяха съмнителни. Душата ми не е за продан!
Периодично затъвам до шията в дългове. Възнамерявам да се измъкна от тях или чрез писане (от десетина години се прехранвам само с него), или изобщо да не се измъкна. Нямам нито лев спестявания, нито акции или облигации, застраховки, банкови сметки, изобщо никаква собственост, която би могла да се обърне в пари, а те са полезни все пак. Е, имам половин етаж от къща, но той не струва почти нищо. Принуден съм с пот на челото да си изкарвам хляба. И аз като Сароян споменавам тези неща обективно, само като факти, а не за да събудя симпатия или съжаление. И на мен те не са ми нужни.
Ако бях практичен по природа или живеех в други географски дължини, вече трябваше да съм, както се казва, финансово осигурен. Предполагам, че само по себе си това не е лошо, и нямам против да ми се случи. Дори напротив. Но е и хубаво да знам, че трябва да работя; и да си вярвам, че мога.
С повечето пари, спечелени чрез писане, живея както мога. В природата ми е да прахосвам, не че има бог знае колко за прахосване. Имам доста дългове, но и съм раздал доста заеми - по-голямата част въобще не очаквам да се върнат. Не изпитвам неудобство, когато имам пари, но и не мога да си представя, че ще имам купища пари, а ако имам - дали ще се чудя как да се отърва от тях. Струва ми се, че единственият ми стремеж е да бъда писател, продуктивен писател, и изключителен редактор - една твърде подценявана, почти до безумство дейност, което личи в отчайващата българска преса и смешните телевизионни новини най-вече. А успехът в каквато и да било форма не ме интересува - не съм болезнено амбициозен, но е добре дошъл, ако се случи.
Възможността или задължението да трупам пари винаги ми се е струвало нещо страшно сложно, ако не и невъзможно. Все пак съчувствието ми към хората, които са в състояние да трупат пари, е неизчерпаемо, при все че те го правят, избягвайки данъците, впускайки се в нови и изгодни области на бизнеса, като например влогове, недвижими имоти, пране на пари, данъчни измами, понякога - разни открития, правителствени договори, финансиране на филми, индустрия или търговия. Забележителната непочтеност на такива хора винаги ме е забавлявала, дори когато аз самият съм се оказвал в лагера на измамените. Но най-впечатляващото е, че изобщо не познавам човек с много пари, който да умее да живее с тях. Навремето имах един съсед, който и до днес си е много трудолюбив. Веднъж видях в чекмедежето на кухнята му пачки с пари. Никога не бях виждал дотогава и не ми се е случвало повече да видя толкова пари накуп. Но той дори веднъж не си позвдоли да отиде на почивка, да попътува или дори да посрещне гости... Ако ще имам пари, със сигурност ще покажа на всички как се живее с тях.... Но това я се случи, я по-скоро не... Така че, по-важни за мен са други неща - като здравето (моето и на близките ми) и спокойниите, сигурни нощи, в които не се будя с крясък...И най-вече това са хубавите дни, когато просто пиша...
Стоян Радулов