Рада Панчовска в градината на думите

Рада Панчовска

Пътят

...Вървяхме, натежали от умората, понесли своя път.
Понесли този смайващ свят на своето човешко рамо.
През колко пропасти и скатове, готови да ни спрат.
Вървяхме, от една надежда водени - да стигнем само.

Преваляхме живота с трескавото заслепение на сън.
Насищаше душата ни звученето на призива далечен,
на нашия копнеж блуждаещият, незатихващ звън.
Напредването ни към него сигурно ще трае вечно.

И все пак, днес, на тази слънчева планета, в края
на някаква галактика, една сред толкова (не зная
какво ме кара да съм повече от горда за човека,

едва ли сам в обгръщащата ни вселена - нека
не казвам, че го вярвам, но е близко да ми хрумне),
дали отнякъде към нас вървят очакващите ни разумни?

Просто

Тъкмо да вникна до същността си,
губя нишката, в чудности се заплита.

Няма да ми постигнат премъдростите,
знам си. Нещо, което отмалко е ясно:

Бог или То, или Нищото на всемира
бленуват по красотата. Път ли е, смисъл?

Просто не ми се умира, като не се разбирам.

Градината на думите

На тишината на звездите липсва щипка вкус.
Огромността на тайната я прави безпредметна.
В пустинята от време на какво сме плод.

Единствена достъпна форма на живот ли
е земният. Животът като изключение.
Кое тогава е всеобщото му правило.

Добре, че имаме градината на думите.
В измислената им действителност сме вкъщи.
Обгръща ни с допълваща неяснота.

Стихове Рада Панчовска

(Из поетичната книга "Кратки срещи", Литературен форум, 1993)

Повече за нея и от автора на тези стихове ПРОЧЕТЕТЕ ТУК