 |
| Иван Станчев |
Самотната жена е улица безименна -
растат дървета и стени.
Врата без ключ - брава от младини
и някой да потропа в дъжд проливен.
Самотната жена е вечната ни гара.
На път и идваме от път...
А тя представя си и вярва
в безпътищата да се съберат.
Самотната жена събира погледи.
А на предела тръгват сълзите.
Не може всичко, насаме се моли
да разруши съдбата си зазидана.
Самотната жена е бялата ни зима
край четири стени и коридор.
Да я обмисли - той, любимия -
хем домашар, хем тореодор...
Самотната жена е бяла невестулка.
Покаже се, скрий се и образ
въображаем и естествен за булка
при нея разлиства се невъзможен.
Самотната жена заменя със приятели
отсъствието на чакания спътник.
Той все не идва, ала цветята му
в съня си тя ги връща.
Самотната жена луната измива.
В душата й тътнат сънища
и до разсъмване кошмарите вият.
На сутринта живота е същия.
Животът й е низ от празници.
И празно е среднощ и у дома.
Годините разсъхват - всичко казват
очите на самотната жена...
Стихове Иван Станчев
 |
| Дарина Дечева |
Е, хайде, глупачке – признай си това,
че трудно се гони Михаля.
Най-много да хванеш я мачо, я два
... инфаркта. Ромео – едва ли.
Ромео го няма. Изтече. Тече.
Тече ти по всичките вени.
И капка по капка, парче по парче
празнувай за Него, гамена!
Признай му мъжкарския силен всемир
и лесно как сваля звездите
в нозете на всеки пореден баир!
(Пък гледай му после петите.)
Признай – безнадеждна глупачка си. Да!
Да, да... Но не си Жулиета.
Вади от окото си тази греда –
празнувай необщоприето.
Вземи си букета, поклона. Вземи
частицата женска суетност.
Но вътре в кръвта си Михаля гони!
Така ще пулсираш предметно!
Ще хванеш най-много я някой инфаркт,
я мачо за нос. Безобразно!
Глупачке – признай си! Това е стандарт –
да няма в живота ти празно!
Стихове Дарина Дечева
Няма коментари:
Публикуване на коментар