Величка Момнева лекува носталгията с компрес от поезин

Величка Момнева

Носталгично
Ръцете ми изгарят в пламък,
когато прихващам листа.
Думите се надбягват,
речта - напориста...
Акъла ми - нейде далеко -
търси да хване чувството...
Грубостта на живота от веки
се бори с изкуството...
Как да задишам и как да запиша -
мили мои - че ви ОБИЧАМ! -
и на другия край във затишие
след ОБЛАЧЕТО бяло все тичам...

А как ми е...
Хълмовете се изгърбиха от вятъра,
мъглата изяде цветята
и се оттегли доволно...
Черни облаци крият луната,
а тя им се хили - неволно...
Проклетият дъжд все тежи
и залива тротоари и хора...
Пълно е с мъртви души
в тази грозна умора.
Как искам у дома да си ида -
да седна до МАМА!...
И в тихата й прегръдка да видя
моето малко Аз... Да остана!

Стихове Величка Момнева

28.03.2012 г., Белгия

Стиховете са специално предоставени на "Чат-пат" и се публикуват тук за пръв път. Повече за автора и още стихове ВИЖТЕ ТУК