 |
| "Сенки", снимка Стоян Радулов |
Когато деня с всички трептeжи
изпратиш във вчера и погълне те мрак.
Когато се гмурнеш във мрачните мрежи
и видиш, че някой те чака.
Когато се раждаш за себе си, вечно
след малката смърт на нощта,
която нежно те гали и връща деня ти в съня.
Когато погледнеш надолу от кръста
и пътя си видиш изрязан - на длан,
а после отново любов те обгръща...
Към своята участ не си прикован.
В този наниз от смърти
рисувам черти на душата,
благодарен за пътя встрани от нощта
отглеждам
цветя за дъгата.
В сезона на пеперудите
За пеперудите времето идва и си отива
като лятна мълния - внезапно.
Високо светлината и кънти,
преди да капне,
върху тях се запечатва.
И в този миг полъхва всичко,
което безвъзвратно е отминало,
а топлината му довява птица
в сърцето ми, от векове изстинало.
В душата ми пропява вяра.
От светлината стапят се заблуди.
С любов разтварям се в мига
и ставам миг
от цял сезон на пеперуди.
Откровение за реда
Някой виждал ли е сресано дърво
или пчела да спазва знаци, докато нектара дири и събира
или пък мравката за своето зърно да чака по специален списък
звездите ли намигат по компютърни програми
вълните ли са като от тангентор управляем
или по заповед реките текат към низините
и енергия от атомни централи ли са лавите вулкански
нима животните в гората на нея плащат наем?
Че в природата и материалния й хаос
цари отчайваща хармония
защото нямаме представата за нас,
че сме ноти от божествена симфония
и чувстваме се с нея в дисонанс...
Стихове Стоян Радулов
(Из поетичната книга "Пътуване към Акаша")
Още поезия от същия автор вижте ТУК и ТУК
Няма коментари:
Публикуване на коментар