"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Стоян Радулов - "В сезона на пеперудите"

"Сенки", снимка Стоян Радулов
Цветя за дъгата
Когато деня с всички трептeжи
изпратиш във вчера и погълне те мрак.
Когато се гмурнеш във мрачните мрежи
и видиш, че някой те чака.
Когато се раждаш за себе си, вечно
след малката смърт на нощта,
която нежно те гали и връща деня ти в съня.
Когато погледнеш надолу от кръста
и пътя си видиш изрязан - на длан,
а после отново любов те обгръща...
Към своята участ не си прикован.

В този наниз от смърти
рисувам черти на душата,
благодарен за пътя встрани от нощта ­
                                     отглеждам
                                             цветя за дъгата.

В сезона на пеперудите
За пеперудите времето идва и си отива
като лятна мълния - внезапно.
Високо светлината и кънти,
преди да капне,
върху тях се запечатва.
И в този миг полъхва всичко,
което безвъзвратно е отминало,
а топлината му довява птица
в сърцето ми, от векове изстинало.
В душата ми пропява вяра.
От светлината стапят се заблуди.
С любов разтварям се в мига
и ставам миг
                      от цял сезон на пеперуди.

Откровение за реда
Някой виждал ли е сресано дърво ­
или пчела да спазва знаци, докато нектара дири и събира ­
или пък мравката за своето зърно да чака по специален списък ­
звездите ли намигат по компютърни програми ­
вълните ли са като от тангентор управляем ­
или по заповед реките текат към низините ­
и енергия от атомни централи ли са лавите вулкански ­
нима животните в гората на нея плащат наем?

Че в природата и материалния й хаос
цари отчайваща хармония ­
защото нямаме представата за нас,
че сме ноти от божествена симфония
и чувстваме се с нея в дисонанс...

Стихове Стоян Радулов
(Из поетичната книга "Пътуване към Акаша")


Още поезия от същия автор вижте ТУК и ТУК

Няма коментари:

Публикуване на коментар