Микеланджело от Бъта няма равен на себе си

Йордан Калагларски

Творбите на 70-годишен бивш тракторист са най-голямата атракция в Бъта. И наистина, този Микеланджело от село няма равен на себе си? Истинското му име е Йордан Калагларски, но из родните сокаци го знаят като Гарчо. Със своите рисунки той е изпъстрил на шир и длъж селото.
Желанието му да рисува се породило у него веднага след като се пенсионирал. Гарчо не е никак алчен и не ламти за нищо. Доволен е от това, което има - добро семейство, хубав двор, хубава къща и много свободно време. Пък и близките му са горди и доволни от това, което прави, защото е много позитивно. Рекламите и етнографията са основен източник на вдъхновение за маестро Калагларски. Когато се засичаме, тъкмо е наченал темата "Огнище" върху вратата на гаража. Но за няколко месеца тази врата ще смени няколко пъти картините върху себе си.
"Една жена, вика: „Ей, бе защо ги хабиш тия бои, бе?”. После викат: "Абе как намираш време? Абе, откъде взимаш бои, бе? Абе как ти е разправя, бе? Абе то иска търпение, бе, това нящо, бе!?”. Такъв е Гарчо и във филма "Бъта - селото на чешитите", който се върти по Телевизия Туризъм, - забавлява се със себе си и със своите съселяни. Добряк, за него сякаш няма значение, че славата му вече напуска пределите на Бъта. Репортажи за него пуснаха и в. "Време", и в. "Сега", излъчвали са го по TV7, а сега и по TVT. Има защо - основната забележителност на селото е негово дело - изрисувал е 260-метровата подпорната стена на левия бряг на река Банска Луда Яна, току под оранжериите за марули. Стенописите върху нея са четиридесет и три, дават живот на селото и са направени с чувство за хумор.

Гарчо показва изрисуваната от него стена на реката

Но не само майтапи се чуват по негов адрес. От Бъта е и дългогодишната директорка на Пазарджишкия куклен театър Гергина Деянова. "Може да се говори, че това не е изкуство, че това е не знам си какво,... - казва тя. - Аз съм била на изложби, когато съм била в театъра, с куклените театри по фестивали в Полша, Чехия, Унгария. И съм виждала изложби на наивисти. И на мен ми е ясно за какво става дума. Но в същото време разбирам и иронията, присмеха на моите съселяни... Това също е харакерно за моето си село и за другите хора. Че той, Гарчо, де,  ходи да се трепе и за няма нищо, и си дава парите за бои, за това и онова, „И какво като го е нарисувал, то поне да е хубаво!? Така говорят..."
Текст и снимки Стоян Радулов