 |
| Томи Наплатанов |
ло) момчешко лице. „Момче, като мече!” - както отбелязах с удивление, когато туловището му започна да се навдига иззад пишещата машина. При това - преди още да съм разбрал, че коренът му наистина е от стар меченски род. Как ли се беше побрало там?!
- Томи – изръмжа младият мечок, подаде лапата си и отново се усмихна, макар и малко накриво.
Така се запознах с Томи Наплатанов. Тогава все още не предполагах, че съвсем наскоро в негово лице кръжокът ни ще се сдобие с една много ефективна „меча” сила – в близкото бъдеще талантливото му перо щеше да предизвиква доста усмивки в публичното пространство, много от които доста по-разкривени от неговата."
Така е, много хора са споделяли подобно първо впечатление. Само дето аз нямам такова - щото с Томето сме от една махала - Драгулин. Вярно, беше "батко" и не сме движили заедно. (Роден е през 1970 г.) Но някъде в средношколските години се озовавахме неведнъж в една и съща компания - сборният пункт беше сбутано, но уютно кафене в центъра, което по-късно изгоря... Та с този факт и ясните ми спомени за името му.
Томи завърши минния техникум, а после български език, история и журналистика във Великотърновския университет. Поетичните си заложби открива в ранна детска възраст. Тогава, във връзка с някаква годишнина, написал стихотворение за другаря Димитров, за което получил щипване по бузата лично от самата Цола Драгойчева. (Тя беше мастит и легендарен член на тогавашното ЦК на БКП, за незнаещите това прочуто име.)
Томи Наплатанов работи последователно във вестниците "Оборище", в излизащия за кратък период "Панагюрище до днес", на който е главен радактор, във "Време 2001" и в "Пазарджишка Марица". За малко дори сяда зад микрофона на Панагюрския радио възел. Един от активните съучредители е на възродения в края на милениума Литературен клуб "Виделина" в Панагюрище и действен автор и сътрудник на печатния му "орган", назован сполучливо от Красимира Василева "Чат-пат". А сега работи в отдел "Комуникации" на "Асарел-Медет" и същевременно е общински съветник. Последното не е голяма изненада, като се имат предвид хапливите му публицистични материали с обществен и политически характер през годините. Пък и успя да прокара в местния парламент идеята си творческите проекти на панагюрските творци да получават ежегодни субсидии на конкурсен принцип с ясни правила и при високи естетически критерии. Езикът му е оригинален, остър, често стреля напосоки, но по-важното е, че стреля - защото словото, да си признаем, е изключително силно оръжие. Има неповторимо чувство за хумор. И още един щрих за него от Митко: "Участва в различни, на пръв поглед несъвместими приятелски групировки". Например съчетава литературните си и сатирични увлечения и групови занимания, освен с политически, с футболно запалянковски такива.
„Влязох в Литературния клуб заради „играта”, която винаги ми е доставяла огромно удоволствие - споделя самият Наплатанов в антологичната хроника. - Но останах в него заради хората - забавни, интелигентни, интересни..."
Важно е да се отбележи - точно в литературния клуб той среща своята бъдеща възлюблена. „С Томи се срещнах във вашите среди – спомня си Мадлена отново в книгата на Митко. – Там открих, че съм попаднала на човека, с когото мога да си говоря за това, което душата ми иска. И по начин – много по-привлекателен от обичайния… Дотогава аз самата не бях посягала към перото, освен като журналист. Макар че вкъщи поезията беше на почит – баща ми пишеше, и то не лошо... Да, творбите на Томи бяха всъщност причината, която ме накара да
спра погледа си върху него… И да го задържа...” С Мадлена вече са разделени, но имат син - Калоян. Отново покрай кръга "Чат-пат" и литературата, обаче, той се запозна със Соня Георгиева - още една талантлива поетеса. Новата му, последна любов.
Но стига приказки. Ето и две доказателства от дебютната му книга "Параграф 38", отпечатана през 2008 г. със спомоществователството на Община Пазарджик.
Текст и снимка Стоян Радулов
Мартенско
Ритуално разтварям бедрата ти -като спрели стрелки в полунощие.
А защо ли те прати Рогатият?
Да изсъхне мощта ми до мощи?
А гърдите ти твърдомраморни
с нежна хищност ме режат през пръстите.
С пръстени ли да скрия раните?
И с коя ръка да се кръстя?
Скрий си зъбките, малка усойнице,
ти отдавна си ме отровила.
Бързам само в плътта ти, знойната,
като в гробище да се заровя.
Стръвно смуча сластта ти от устните,
ще я глътне на екс душата ми.
Само нея остави ми. Пуста е.
Много здраве носи на Рогатия.
Не помня
Не помня колко са меки косите ти -векове май не съм ги галил.
Няма ги - като гласа на убития,
проклел живите на прощаване.
Моите пръсти не търсят заместници,
а безпомощно се преплитат
между страниците на вестника,
дето четох за оня - Убития.
Стихове Томи Наплатанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар