"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Александър Пенчев - "Механа е душата ми"

* * *
На Нора

Извисявай се –
            тихо и нощем,
и скрито...
С молитвени дрехи и нечуван от другите глас,
омесила с вяра поредната празнична пита
за Бога, за себе си...
            Най-много – за нас!

Извисявай се –
            с дух и с душа,
            и безвременно...
Като облак, рисуван от малко дете.
Във косите ми винаги ти ще си гребена.
И пред слепия взор –
ще си ясно небе!

Механа
Механа е душата ми.
И пълна е!
Всеки идва, тръгва си...
И пак е поканен.
Пие от виното ми гъсто,
силно...
И яде от хляба ми топъл,
жарен...
И по шарени черги стъпва бос –
да погали нозе,
сетива да събуди,
мечти да сбъдне –
несбъднати...
И да се люби тук –
като под ясно небе...
Механа е душата ми.
И пълна е! 

Стихове Александър Пенчев

Стиховете се публикуват тук за първи път. 
Повече за автора и още поезия от него ЧЕТЕТЕ ТУК

2 коментара:

  1. Иван СТАНЧЕВ21 март 2012 г., 2:25

    ...и прегърнал съм небето...
    То плаче...и аз плача...
    и мокрим чарната черга...Драго ми е , дешище златно...

    ОтговорИзтриване