Александър Пенчев - "Механа е душата ми"

* * *

На Нора

Извисявай се –

            тихо и нощем,

и скрито...

С молитвени дрехи и нечуван от другите глас,

омесила с вяра поредната празнична пита

за Бога, за себе си...

            Най-много – за нас!

Извисявай се –

            с дух и с душа,

            и безвременно...

Като облак, рисуван от малко дете.

Във косите ми винаги ти ще си гребена.

И пред слепия взор –

ще си ясно небе!

Механа

Механа е душата ми.

И пълна е!

Всеки идва, тръгва си...

И пак е поканен.

Пие от виното ми гъсто,

силно...

И яде от хляба ми топъл,

жарен...

И по шарени черги стъпва бос –

да погали нозе,

сетива да събуди,

мечти да сбъдне –

несбъднати...

И да се люби тук –

като под ясно небе...

Механа е душата ми.

И пълна е! 

Стихове Александър Пенчев

Стиховете се публикуват тук за първи път. 
Повече за автора и още поезия от него ЧЕТЕТЕ ТУК