Около въртяжката в Попинци за 13-ти път се проведе маскарадният фестивал

Над 900 кукери, дервиши, старци, рогачи и джумали от седем български области и петнадесет общини се събраха около "въртяжката" на 13-ят пореден Фестивал на маскарадните игри в панагюрското село Попинци. В история си от 1977 година до днес, фестивалът остана единствен в Пазарджишка област. Той не само показва фолклорните традиции, свързани с пролетните български празници и маскарадните игри, но и съдейства за съхраняването и популяризирането им сред младите хора. Сприсъствието си в културния календар на община Панагюрище и на кметство Попинци, и в частност на читалище “Искра 1872”, фестивалът продължава да създава условия за непрекъснато взаимодействие между традицията и съвременността в пазарджишкия регион като част от националния ни фолклор.

И тази година празникът започна с изпълнение на домакините от Попинци, чийто състав за автентичен фолклор представи обичая “Пролетни игри около Въртяжката”. А във втория ден, навръх Благовещение, те и гостите им гониха злите сили с дрънчене на звънци и хлопки и благославяха за плодородие и берекет. Маскираните носеха мечове и тояги, за да прогонят безплодната зима и да направят път на пролетта, а настъпващата стопанска година да е плодородна. Те подскачаха, за да накарат житото да расте високо. Накланяха се към земята, за да натежи и да се люлее от изобилие зърното на житния клас. Търкаляха се по земята, за да се зареди човек от силата й.
Фестивалът имаше и състезателен характер, като се журираше от  проф. д-р Албена Георгиева от Института за етнология и фолклористика при БАН, от доц. Георги Гаров от катедра “Хореография” на ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград, и от Георги Керкеняков – историк от Исторически музей в Панагюрищ. Първата награда отиде за групата от село Калчево, община Тунджа. Подгласници им станаха сурвакарите от Долна Секирна, община Брезник, а трети - съставът от Лесичово. Първите две награди заслужено бяха присъдени на хора от региони с доказани, запазени и силно оригинални традиции в зимните сурвакарски игри.
Кукерските обичаи водят началото си от преди повече от 2500 години, от празниците на тракийския бог на веселието Дионисий – син на Зевс, цар на боговете и красивата принцеса на Тебан, Семеле, дъщеря на цар Кадмус и Армония. Маскарадните игри се свързват с посрещането на Новата година при траките по време на Сирни заговезни или така наречената земеделска нова година, свързана със заораването на нивите. С кукерските игри се празнува отминаването на зимното мъртвило и настъпването на лятното плодородие. В различните краища на България кукерите излизат по различно време – на Василовден, или Сурва, на Песи понеделник, след Сирни заговезни ипрез месец март.
Стоян Радулов, снимка PA-media, видео Коста Казаков за YouTubе