Винаги на този ден говорим за кръвта на убитите, за костите на загиналите, за битките и победите, за сълзи и забрадки, за венци и паметници. За подвига и саможертвата. Всичко това е така. Всичко това е важно. Всичко това не трябва да се забравя. Но всичко това е последица и логичен, благословен от Бога завършек, на нещо друго. Нещо по-велико и по-чудно. Това е последица от чувството и волята за свобода. Тази воля бе изкрещяна в лицето на безразличната и егоистична Европа от панагюрци. Именно тук се роди идеята за осъзнатото различие. Тук се роди самоусещането за собствена физиономия, за национална гордост, за собствен характер. Оттук тръгна чисто човешкото усещане, че българинът е зрял и можещ. Че трябва да има своя държава. Че животът си е негов, че родът му е силен... Ако нямаше 20 април 1876 година, 3 март 1878 година щеше да е един обикновен студен и мрачен ден , в който смачканият и уморен от съдбата си българин щеше да издои овцете, да нацепи дърва, да прати жена си за вода и да псува живота, както го е правил 5 века. А вече 134 години същият този българин вдига поглед нагоре, за да види трицветното знаме. Същият този поглед вижда небето. Вижда, че то е необятно. Вижда, че е синьо. Усеща, че е негово. Че е наше. Това е чувството за свобода. Да и се радваме и да я пазим!
Честит празник!
Томи Наплатанов
134 години след един от най-върховните моменти в националната ни история - Освобождението, ние, българите имаме като че ли все по-малко основания да се гордеем, че сме българи. И правим грешка, разбира се. Защото забравямме примера на нашите възрожденци, които са дали мило и драго в много по-трудни времена от днешните да ни има, и нас, и езикът ни, да имаме право на избор. Ние им дължим самочувствието си. А самочувствието ни на народ и личности не е никак старомодно чувство. То не е подвластно нито на глобализацията, нито на кризата и на промените, тъй като е свързано с изконни неща - род, памет, национална самоопределеност. Няма да сме хора, ако не търсим опора в тях. Няма да ни има и в бъдещето, ако не се преоткриваме в миналото. "Времето е в нас и ние сме във времето." А свободата не е само дар, тя е привилегия, тя е обич, тя е отговорност...
Честит 3 март!
Стоян Радулов
Аз съм българче
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Стихове Иван Вазов
Ти нямаш още три години...Ти нямаш още три години,
а вече твоя е земята!
...Най-хубавото нещо, сине,
на този свят е Свободата.
Живей със нея и я дишай!
Посочвай я със пръстче златно!
Откривай я в земята пищна
и във небето необятно!
А почнеш ли да я разбираш,
обичай я, но не на дребно!
Светът за нея е умирал!
За нея, сине! И за тебе...
Стихове Дамян Дамянов
3 март е националният празник на България. На този ден през 1878 г. в Сан Стефано, тогава малко рибарско селце близо до Истанбул, се подписва предварителният мирен договор между Русия и Османската империя. Този договор слага край на Руско-Турската война и донякъде урежда статута на новообразуваната българска държава.
За първи път 3 март е честван на 19 февруари 1880 г. (3 март е дата по нов стил) като "Ден на възшествието на престола на император Александър II и заключение на Санстефанския мирен договор". От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България. Под това име се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г., както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911 г. (в сила до октомври 1951 г, когато е отменен с Кодекса на труда).
За първи път се чества по нов стил на 3 март 1917 г. след въвеждането в България през 1916 г. на Григорианския календар. Денят на Освобождението на България от османско иго е определен за национален празник с Указ 236 на Държавния съвет, издаден на 27 февруари 1990 г., и с Решение на 9-ото Народно събрание от 5 март 1990 г. Денят е избран за национален празник на България, защото тогава за първи път българските земи се споменават и като политически аргумент.
За Васил Левски - българският Апостол, четете тук
Възрожденската песен "Боят настана" чуйте тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар