Искри от гостуването на Маргарита Петкова в Панагюрище

Маргарита Петкова дойде с новата си поетична книга "Подсвирквайки - към Голгота" на 26 март 2012 г. в Панагюрище и сякаш запали атмосферата. Такива са впечатленията от поредното й гостуване в града, превърнал се веднъж и завинаги в нейна "столица на Вселената". И понеже книгата й сме я представяли вече, както и самата Маргарита, ще засвидетелстваме само как е минала вечерта. А тя, както винаги, бе топла, задушевна - истниско общуване между човеци...Царица е Маргарита в рецитацията на собствените си стихове, умее да създава атмосфера, да прави директна връзка с хората. А на спонтанните въпроси отговаря така, както пише поезия - честно, директно, преживяно - истински пример за общуване... И като истинска "панагюрчица", както казва сама за себе си - умее и обича да пали искрите у другите...
"Няма как да си голяма поетеса, ако не си голяма Жена! Уверих се с очите и ушите си! Блазе на общуващите отблизо с такава личност, каквато е Маргарита Петкова!", сподели веднага след срещата една от присъстващите панагюрки Росица Чуклева.

Маргарита Петкова сред приятели, наздравици и цветя в Панагюрище, на пазара

При това свое "завръщане" в Панагюрище Маргарита Петкова бе придружена от друга една голяма поетеса - Камелия Кондова, приятелка и автор на предговора към "...Голгота"-та... Но бе посрещната и от множество свои приятели...
Гостуването в Панагюрище се осъществи в Градска библиотека "Стоян Дринов" по покана на главния библиотекар Стефан Рапонджиев.

"Чат-пат"

Домакините на срещата Маргарита Петкова със Стефан Рапонджиев и Камелия Кондова

Снимка за спомен с Панагюрското литературно братство и местният клуб "Виделина"

Дружеска прегръдка между Маргарита Петкова и Райка Йорданова

Маргарита Петкова напива менците на панагюрското литературно братство

П.П. Искрена благодарност на Райка Йорданова за предоставените снимки на "Чат-пат"

Подсвирквайки – към Голгота
(предизвикано стихотворение)
Шляпам с босите си крака
по неизмитата теракота.
Аз единствена мога така –
подсвирквайки – към Голгота.

Мога всичко – добро и зло.
Дори да пържа картофи.
Да спя в ергенското ти легло.
Или да драсна две строфи.

След седем водки да тръгна пеш.
И даже – без да залитам.
Да си накапя полата със свещ,
когато се стапяш в очите ми.

Да се наливам кротко с коняк,
напук на твойте кафета.
Аз единствена зная как
сваляш звезди от небето

направо връз мръсния нощен асфалт –
да има какво да подритвам…
Не пожелавам този твой хал
врагът ми дори да изпита!
Стихове Маргарита Петкова

* * *
                   На М.П.
Колкото маргаритки в полята,
толкова имена по целия свят.
Твоите листи са късмет за някои,
а за мен двойка по смятане.

Никое не посмях да откъсна,
както и поглед от твоите очи.
Винаги е любов, колкото и да е късна...
Вулканът на кактуса ли мълчи?

А пък случи ли се кал и ухание по земята -
ето рядък космически празник.
И полето - легло, и върховете на плато...
На света се ражда избраник.

Цъфват звезди - Бог е направил курбан.
Сбрал е от целия блясък прашеца.
И е дал на човеците име Иван
с кръстници всички комети.
Стихове Иван Станчев