Павлинка Георгиева - "Носталгично за. . . Панагюрище"

Панагюрище, снимки Стоян Радулов

Носталгично за... Панагюрище

Автобусът взема плавно поредния завой. Още малко, още няколко завоя и пристигаме. Цяла година бленувам това пътуване.
И ето го – малкото градче, сгушено в зелената прегръдка на планината. С мъка удържам сълзите, гърлото ми се стяга, едва казвам със задавен глас на сина си: „Пристигнахме вече. Ето, вижда се. Това е Панагюрище.” Той ме гледа учудено. Не може да проумее защо „Желязната лейди” (както ме нарича) се кани да се разреве без видима причина. То и аз не мога да се разбера. Толкова години живея в по-голям град, не успях да се претопя. Какво ме привлича тук? Не мога да си обясня защо носталгията по родното място става все по-силна. Няма значение за какво става дума, спомене ли се за Панагюрище, на мен тук, отвътре, душичката ми се разтреперва.
Каква е магията на малкото градче? Дали в славното минало?
От траките по тези земи е останало Панагюрското златно съкровище, с непонятна за ума хилядолетна красота. А във въздуха витае духът на Априлското въстание. Земята е попила бунтовната кръв на хилядите жертви при жестокото му потушаване. Всеки, който е дишал този въздух и е стъпвал по тази земя, носи в сърцето си особена гордост и това създава неповторимата атмосфера на патриотизъм, на прословутия панагюрски шовинизъм.
Винаги съм се гордеела, че съм израснала в този град, че съм потомка на българи, принесли себе си в курбан за Свободата. Затова обикновено се представям така: „Аз съм от Панагюрище, но от еди-колко си години живея… еди-къде си.”
Каква магия ме тегли насам? Дали не е разкошната природа - гората, обгърнала градчето и въздухът, ухаещ свежо на бор. Тихо и спокойно е...
А дали частица от магията не я носят хората? Панагюрци са хора горди, със силно чувство за собствено достойнство и с една особена борбеност, граничеща с… инат. Независимо от това са и топли, сърдечни, пословично гостоприемни.
Най-после пристигаме. Вдишваме дълбоко, до замайване, средногорския въздух. По улиците срещаме познати и всеки се поспира да ни поздрави с "Добре дошли!". Посрещат ни с уважение и с искрена, неподправена радост. С наслада слушам панагюрския диалект. Толкова е хубаво, че отново ми се замайва главата...
У дома нетърпеливо ни чакат майка и татко. Милите!… Колко са остарели!... Прегръщам ги дълго, дълго…
Мечтаната почивка започва.
Сутрин рано излизам на двора с голяма топла чаша. Присядам и потръпвайки от утринния хлад, отпивам на малки, бавни глътки горещата течност. Наслаждавам се на тишината, на живителния планински въздух и си мечтая… Мечтая си как някога ще се върна тук. Ей там, в дъното на двора, ще си направя зеленчукова градинка - да има салата за ракийката. А тук, под крушата, ще засадя трева и ще сложа масичка със столчета. О-о-о, и на тази идилийка много ще й отива едно палаво момиченце (внучката, другата ми мечта) да тича и бърбори наоколо.
Но ако съдбата ми отреди друго и животът ме напусне далеч оттук, сигурна съм - в последния миг очите ми ще гледат насам – към Панагюрище.

Автор Павлинка Георгиева

____________________________________________

Както сами разбирате, Павлинка Георгиева е панагюрка, но отдавна не живее тук.  Изпрати ни това затрогващо есе от Плевен."Особено ми е драго, че сайт като "Чат-пат" се появи във виртуалното пространство и по този начин имам още една връзка с родното Панагюрище - написа ни тя. - Изпитвам респект към големите панагюрски творци! Пожелавам успех във вашето начинание!". За което й благодарим, с уточнението, че голям е читателят, а не писателят!. Казва за себе си, че "също е изкушена от литературата". Но явно е малко повече от това. Защото есето й "Носталгично... за Панагюрище", заедно със "Зимна история", бяха включени през 2009 г. в алманах "Проза" на Фондация "Буквите". Година по-късно нейни творби се появяват и в алманаха за проза, и в този за поезия. Оказва се, Павлинка Георгиева е активен автор на "Буквите". "За мнозина от нас алманахът се явяваше първи шанс да видим нашите текстове, отпечатани на хартия. Защото, макар всички, изкушени от перото, да публикувахме в интернет, нищо не може да се сравни с добрата, стара напечатана книга", свидетелства друга от участничките. И ето, че Павлинка става и автор на "Чат-пат". Очаквайте още творби от нея тук.

Павлинка Георгиева в разговор с Райчо Русев по време на представянето на алманаха на "Буквите"