125 години след рождението Дебеляновата душа ни гали с лириката си

"Аз умирам и светло се раждам, разнолика, нестройна душа, през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша..."

125 години от рождението на Димчо Дебелянов! 
  

Нежният поет с романтичен изказ е роден в Копривщица на 28 март 1887 година под името Динчо. Прекарва безоблачно детство в родния си град в голямото семейство на Вельо Дебелянов и Цана Стайчина. Един от най-големите поети на България. Той е от "онези даровити лирици, които успяват да доловят скритата мелодия на душата, да свържат в хармония шумното пъстрогласие от напеви и съзвучия", както казва в една критика за него Константин Гълъбов. "Ето защо, в онова, което той изнася из глъбините на душата си, няма нищо излишно. Във всяко негово стихотворение се чувства една обща ръководна насока, без странични излети, нарушаващи вътрешното равновесие.
За съжаление Дебелянов умира млад и обручен, преди да коленичи пред олтара на творческото венчание, преди да ни даде онова, за което бе роден. Той загина млад - тъкмо когато бе си създал вече свой стих и се намираше по пътя на нови, необозрими възможности."
Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица е реставрирана и през 1957 г. е превърната в къща-музей. Всяко лято там се провеждат прословутите Дебелянови вечери.

Пролетен двор, художник Юлиан Кръстев

ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Стихове Димчо Дебелянов