Серия рисунки и графики, вдъхновени от и посветени на Жената показа навръх 1 март художникът Славчо Славчев в галерийната зала на Градския исторически музей в Панагюрище. От експресивните линии и цветове на Славчовите творби струят едновременно обичта и страхопочитанието към (както казва самият той) "по-добрата половина на света". Според него "темата за жената в изкуството е вечна и непрескочима", защото самата Жена може да е "муза и разпятие". "Това, че редя тази изложба през март, не означава, че съм се сетил за нея сега. Темата за нея постоянно кръстосва мислите и намеренията ми, движи ми четката и пълни листовете. Тя - светлина или сянка, страст или неволя, вдъхновителка, мъгла, видение, усмивка..." Това изповядва още Славчев. И го сподели с точните хора, събрали се на своеобразния празник. Защото трябва да си признаем - моментите на споделяне са ценни. Пък и нали такъв е смисълът от изкуството - да сближава и разговаря хората, независимо дали със слово, четка, музика или танц...
Текст Стоян Радулов
Снимки Райка Йорданова (втората снимка е предоставена от Нина Радулова). Още снимки от откриването на изложбата и на по-голяма част от показаните творби можете ДА ВИДИТЕ ТУК
Стихотворението, което публикуваме по-долу, напълно отговаря на емоциите и впечатлението, което показаните от Славчо творби внушават.
Черква
Като черква, казват, е жената,
от очите на мъже градена.
Затова греховна или свята,
нека бъде тя благословена.
Нека да е болка и отрада,
нека е началото и края.
От едната й страна е ада,
а от другата е седнал рая.
До светците незавидно-голи -
грешници. Виновно-невиновно,
всеки пред олтара й се моли
за едно причастие любовно.
А зад нея, сякаш е обятие,
винаги стои едно разпятие…
Стихове Евтим Евтимов (от стихосбирката „Златна пепел”, 1995 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар