"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

На вълните на младостта: Николай Радулов

Николай Радулов, автопортрет
Докле е младост, златно слънце грей,
сърцето златни блянове лелей.
Докле е младост, леко път се ходи
и леки са световните несгоди.

  Докле е младост, всичко е шега;
не хвърля сянка на сърце тъга;
дори тъгата извор е на радост -
докле е младост, ах, докле е младост!
    Стихове Пенчо Славейков  

"Докле е младост, Коле, ах, докле е младост!..." Това ми се иска да кажа на младия панагюрски художник Николай Радулов, с цялата обемност и многозначителност, вложена в тази красива Славейкова фраза. За да му припомня, че младостта са тъкмо тези години на шеметни мечти, на амбиции, на кипеж и осъществяване. Единствените години, когато всичко е постижимо и възможно. Защото самият той е така скромен - нещо нетипично за човек на изкуството... Ако се вгледаме в живота на големите творци художници, ще видим техните бурни житейски страсти, пиянства, скандали, любови и раздели - дали отражение върху всичките им картини...А Николай, сякаш е ампутиран от всякакви подобни шумни и екстравагантни прояви. Като същевременно съвсем не е лишен от страстта. Само дето при него тя е скрита, подмолна, стаена като някаква дълбока магма под кората на житейското му битие. И може да бъде открита само в рисунките му, картините и скулптурите.
Колето, както го наричат близките му приятели, започва да рисува от дете и още в юношеските си години се сближава с художниците Манол Панчовски и Стайо Гарноев, както и с по-голяма част от артистичната бохема на Панагюрище. От 2002 година вече активно се включва в различни общи арт инициативи - художествените пленери в Панагюрище и в последвалите изложби. През 2008 г. защитава бакалавърска, а две години по-късно и магистърска степен по специалността Педагогика на обучението по изобразително изкуство, със специализация по живопис в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. През този период участва в над 10 селектирани групови изложби - студентски и на Дружеството на пловдивските художници, където е приет за член. А през 2010 г. са първите му две самостоятелни изложби - в пловдивската галерия "Бовиел" показва живопис, а в Панагюрище - живопис, рисунка и пластика. Но всъщност големият и широк път през изобразителното и пластично изкуство още му предстои... Заявката е направена. И то категорично.
Неговите рисунки, картини и скулптури сами говорят за натюрела му на художник. В последните години се забелязва тенденция към издължаване на фигурите в произведенията му. Нея самият Николай обяснява лаконично: "Това е стремеж към изчистеното, синтез на важното, подчинено на конкретна логика при изграждането на форма и обем". Не е и необходимо повече. Обговарянето е наша, не негова работа. Но и то става досадно, когато човек застане пред изкуството му, за да потъне в неговия свят...
В момента освен с рисуване Николай Радулов се занимава и с предпечата на панагюрския вестник "Време", както и сътрудничи на "Чат-пат".
Текст Стоян Радулов

Моменти от изложбата в Панагюрище, снимки Павлинка Георгиева
Николай Радулов в Жребичко, снимка Стоян Радулов
 Повече за творчеството на Николай вижте на НЕГОВИЯ ЛИЧЕН АРТ САЙТ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар