Богоя Сапунджиев |
Лежах по гръб във нашата ливада,
изпъждах мислите безбройни,
нагоре в бездната пропадах -
прегръщах звуците на птички пойни.
Ливадата бе окосена вчера.
Над нея синьото небе звънеше.
Като огромна бяла перла
сам облак някъде стоеше.
Миришеше ливадата зелена.
Магията замайваше главата.
Замайваше тревата окосена,
приспиваше ме сладост тъй позната.
Неуязвимата Ерато
На завистта отровата бъбрива
надяна букаи на волния Пегас,
отряза злобно златната му грива,
със щит посрещна гордия му глас.
На завистта отровата студена
се сблъска със душата на Ерато
и се смали пред музата нетленна
със раболепие от векове познато.
Стихове Богоя Сапунджиев
___________________________________________
Богоя Сапунджиев е сред най-известните български филмови сценографи. Макар по образование да е архитект, а по призвание - художник. Негов е авторският проект за оформление на настоящата фасада на Читалище "Виделина" в Панагюрище.
Роден е в Панагюрище на 28 март 1930 г. През 1955 г. завършва Московския архитектурен институт, а през 1958 г. става началник на Декоростроителния отдел и художник-постановчик в тогавашната Студия за игрални филми „Бояна“. Негова е сценографията във филми като „Хроника на чувствата“, 1962 г., „Галилео Галилей“ - Италия, 1968 г., „Най-добрият човек, когото познавам!“, 1973 г., "Селянинът с колелото", 1974 г., „Малката русалка“ - СССР, 1975 г., „Фильо и Макензен“, 1978 г., „Топло“, 1978 г., „Хан Аспарух“, 1981 г., „Брегове в мъгла“, 1985 г. и др. Сценограф е и на много театрални постановки и опери. Малко хора знаят, че е автор и на стихове за деца - има 13 издадени книги с прекрасни, свежи и остроумни детски стихове и гатанки. Автор е и на три стихосбирки за възрастни - "Безсмъртие", 1999 г., "Автопортрет", 2000 г., и "Бяло сияние", 2001 г. Стиховете, които ви предлагаме, са от третата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар