Катя Зографова с новата книга "Жените в Априлското въстание"

С изключително хубава литературна новина започна знаковият месец април за жителите на Панагюрище. Това е новата книга на Катя Зографова "Жените в Априлското въстание".
Тази скромна книжка има амбицията да открие и разтълкува малкото и разпръснати документални, мемоарни, художествени и историографски свидетелства, за да напише историята на жените в горнилото на Априлий. Целта й е не само да назове поименно Вазовата героиня от „Епопея на забравените”, но и да възкреси и уплътни с премълчавани или неизвестни досега факти биографичните силуети на десетки храбри „априлки” – от христоматийната Райна Княгиня, през забравените батачанки Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова, до напълно неизвестната Мина Балиндрекова от Панагюрище... Силен акцент е поставен върху женски фигури, останали извън националния пантеон - като спасителката на Горна Оряховица Елена Грънчарова или „черната сватбарка” от Клисура Анка Козинарова, самоубила се заедно с четирите си деца... Очертани са над десет типа женски проявления във въстанието. Преосмислено е мястото на баташките и новоселски новомъченици, чийто тих подвиг убедително се съимерва с този на поборничките. Така се гради една нова епопея на забравените (българки) от лето 1876.
Книгата бе представена за пръв път на 2 април 2012 г. в Градския исторически музей на Панагюрище заедно с откриване на веществено-документална изложба „Подкрепи и мен ръката…".
"Чат-пат"
____________________________________________________
Катя Зографова е един от най-известните литературоведи в България. Името й е уважавано в литературните среди. Завеждала е направление "Събирателска, изследователска, експозиционна и популяризаторска дейност" в Националния литературен музей. От 2002 до 2011 година е главен уредник на музея на Никола Вапцаров в София. Понастоящем е директор на Националния  литературен музей. И именно заради битността си на изследовател определя себе си като "архивариус". Подчертава ироничния нюанс в думата.

Катя Зографова

Нагласата й обаче е твърде разностранна, за да бъде побрана в някакви определения, пък били те и нестандартни. Обича работата си заради докосването до "старите болни хартии". Автор е на няколко ценни за литературата ни и награждавани книги, сред които "Вечните странници" (Из тайните на митологичното в българската литература), "Чавдар Мутафов - Възкресението на Дилетанта", "Многоликата българка - Забележителни жени от Възраждането до наши дни", "Орчо войвода или преображенията на българското юначество", "Любовен архив", "Никола Вапцаров: Преоткриване", "Жените в Априлското въстание" и др. В тях Катя Зографова не поучава читателите си, а разговаря с тях. Води ги из тайните кътчета на безкрайното поле на литературата. Член е на Сдружението на български писатели, на Дамския литературен салон "Евгения Марс", на Патриотичното дружество "Райна Княгиня".
Ето какво пише за нея в една своя критика Мина Карагьозова: "Ясно е, че хора като Зографова са новият биологичен и философски вид литературен историк на ХХІ век, възникнал от сливане на поета, критика, есеиста, учения в едно ново, генетично мутирало, вследствие на любовта към истината и живота, същество. Един нов вид човек и учен, у когото любовта към истината и легендите на миналото е достигнала силата да възкресява миналото и да създава нова митология. За радост на всички четящи и мислещи наши съвременници."