 |
| Маргарита Петкова |
Защо ме водиш в Оборище, мили?
За да обориш съмненията ми ли,
че върху тая земица-грешница
щом съзаклятници двама се срещнат,
единият от тях ще да е предател?
Топло и сигурно е обятието ти.
Топла и сигурна е камината,
а пък студено и пивко е виното,
дето го пиеш от моите устни
и ме заклеваш: "Не ме напускай!"
Ще те напусна, ако ме пуснеш.
Дъжд ни залива от облак разкъсан
и под палтото ти, черното, свита
нищо не искам, за нищо не питам.
Твойто Оборище ми е достатъчно
да те приема за кръст на съдбата си,
да съзаклятствам до края на дните
това въстание на душите ни
срещу робията, дето ни дебна.
И пред очите ни скръстени с тебе съм!
Но се заклевам назад ако кривнеш,
ще изчегъртам от този стих името ти.
Панегирик
Между две целувки разбрахме, чедомакините са си тръгнали.
Обиците ми като петачета
се търкулнаха в близкия ъгъл.
Под свенливия пламък на свещите
ти зави ме със себе си - цялата.
До леглото на пода се стелеше
непотребното одеяло.
И осъмна главата ми рошава,
без да мигне, на твоето рамо.
Тъмнорозовата ми нощница
спеше кротко в другата спалня.
Зад пердетата утро просветна
и видях как без дъх на стола
резедавата ми наметка
се прегръщаше с твоя пуловер,
как от снощната ми огърлица
бяха всички зърна разпилени
и една подбалканска провинция
стана столица на Вселената.
Стихове Маргарита Петкова
__________________________________
Каквото и да напиша за Маргарита Петкова, все ще е малко - толкова голяма е тя, почти колкото самата поезия! Която, впрочем, сякаш се излива от нея като от извор. Но - все едно - ще си остана пристрастен... Защо ли пък не!
Стихотворението "Панегирик" е включено в нейната поетична книга "Б.а. (бележки на автора)" (Изд. "Захари Стоянов", Сф., 2000). Това стихотворение изглежда е посветено на панагюрска любов, разгоряла се тогава, когато "една подбалканска провинция/ стана столица на Вселената.". Впрочем, май на същата любов е посветено и "Оборище", което също ви предлагаме. Но това е без значение. Важното е, че Маргаритовото "ущедрено" (вземам думата назаем от Зографова) от Бога сърце е оставило място в себе си имено за места като Панагюрище и Оборище. И дори е засвидетелствало тази своя привързаност на хартия. Маргарита дори направи националното представяне на въпросната книга именно в Панагюрище. А градът остана постоянна спирка в нейните ежегодни обиколки из страната... Дано!
Стоян Радулов
Повече за новата й книга "Подсвирквайки - към Голгота" вижте тук.
Повече за гостуването й на 26 март 2012 в Панагюрище вижте тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар