Изборът
Студеният вятър облизваше лицето му с леден език. Потръпна от студ. Сви зиморничаво ръмене. С треперещи пръсти запали последната цигара. Пламъкът освети красивото му лице, изкривено в гримаса.
Изпи още две водки, а взе, че изтрезня. Ужас!
Смълчаните улици поглъщаха със зиналата си паст гузните му стъпки. И защо да са гузни?
Ей, на тези досадни същества - жените, не можеш да им угодиш. Когато и да отидеше, все беше закъснял... А той и не бързаше. И за какво ли? Знаеше, до тази вечер, че тя го обича безрезервно. Красива, умна, верен приятел и палава любима. Винаги можеше да потропа на вратата й, независимо от часа. Отваряше усмихната, готова да изпълни всичките му желания.
Когато реши, че животът му се подрежда перфектно, тя му сервира този сюрприз - ИЗБОРЪТ! И защо да избира? Така му е повече от добре, като в любимия израз на дядо му - ”Живот с капели!”.
Избор! Дрън-дрън! Няма място за избор! Щеше пак да я забаламоса. Това го умееше. Тя е добра до глупост и много влюбена. Да-а-а.
Стъпките му станаха по-уверени!
Тихо отвори пътната врата и се промъкна на пръсти в дома си...
Тотка Лунгарска
Повече за автора и поезия от нея можете да ПРОЧЕТЕТЕ ТУК
Няма коментари:
Публикуване на коментар