 |
| Шарж на И. Живкова |
* * *
На Иванка ЖивковаСигурно звездите те имат за близка,
щом дефилират край теб в траектория.
И като тяхна слугиня - истинска,
разписваш артистичната им история.
Сигурно знаеш и багрената горчилка.
Цял тържествал е, когато зациклят.
Сякаш си Ваня, сякаш си Живкова
и правиш на карета тиквата.
Сигурно е абсурдно да имаш приказки,
но е душевадно, че ги има край теб -
къде фриволно, къде искрено -
Панагюрска република в действие.
Знам със сигурност какво те аздисва -
твоят неустоим курсив към пламъка.
И така е: "щрак" - да си Алиса...
Нещо като Оскар, нещо като Залъка.
Ти, Александър, и световната лютеница
 |
| Иван Станчев |
И сите празници тука се сбират.
Че душата ти е хорски мегдан.
Лошото знае - любовта не умира!
И ти знаеш... звънците на Иван.
Съдбата во всекиго е Райна Княгиня и Ганьо,
и многопрофилната болница на Ной.
Орфей, и Митра, и Йисус са храм и благина -
и редом е нахалний пристой на Мамон.
Ти, человеко, си това и Онова -
биохимичната кал с дъх Абсолютен.
Радвай се, че от Адам е канавата ти
и от тук е развоя на световната лютеница!
От тях, невежите и Господ се схваща...
Одеждите на Богородица видях ги в дъгата.
Ти, земний Александър, поеми гощавката
и на трапезата вси Вери - сестри и братя!
Амин!
Дефиле из небето
На Стайо Гарноев
Оранжевото вече ти свърши.
А брадвата трепти във въздуха.
Руйната четка дъгата прекърши я,
че и боите са цветове грухани.
Тътне каскета и потта тегне.
Иде време да рисуваме слабините.
Месечината цяла е, не мирише на менгеме.
И Фройд се смее на съдбините ни.
А дървото с вечния си таван -
и сянка, под която лъчи не връзват...
Вече зидан си, да връщаш корана.
Още млад си, да цъфтиш на стълба.
И резба с дефиле из небето...
Отражение земно на всички мечти.
И отварям ти слънце, след което
ти седлаеш брадвата - да ечи... Поете!
Ти, графинята
На Дона ЧалъковаExelence and women,
ти що чиниш в китна Батава?
Целувката ти в жречески смокинг,
тънее след болката и въглен остава.
Ти в оня живот - цвят за мирисане...
И пак си - в първо лице множествено число.
Съдбата ти - рими фатално разписани.
Изкуството е любов - званията послеслов!
И имаш жъдана щерка и гаечен път.
Че плебеите твоето минало знаят.
На просякът в шепите е безсмъртието,
а дъгата е връз чарените поляни.
Ти пак жена... сред магарешки тръни.
Опак живот и добре забравени стари.
И култова огърлица - от катинари и мълнии.
Ти, графинята - на последната гара!
* * *
На Георги Радомиров И този ден децата не дойдоха.
И този ден не остави следа.
Дойдоха... ветровете льохмани
до свежи амфори с бели предания.
Ти знаеш ли какво си милвал тук?
Освен жени, от златни съдове си пиел.
Червената покривка избеля от скрупули,
а ти с победи си се миел.
Ти помниш ли преди хилядолетия...
Сега отново се бунтуваш.
Сега отново знойно летен си.
И знаеш - щастието пари не струва.
Няма друг. Оставаш Бенковски.
Воеводи целуват единствено монахини.
Защото времената са такива... пророчески.
Дъщеря ти, Георги, е твойта богиня.
Роден на 1 Април
На Симеон Владов
Кажи ми кога да те набия?
Толкова неща искам да научиш.
И върху платното ти сиво -
дъгата да ти се случи.
Ти ще стоиш и ще слушаш -
приказки, притчи и слово.
А момчето - в тебе сгушено -
ще прави вече бели с корони.
Малко повече ще те боли.
То така ще устоиш в живота.
Подковен бряг на сцена гола
и Бертолд да те милва от историята.
Ще черпиш сладко от трънни цветя,
след като са цъфтели на твоето чело.
Тогава за последно ще те напляскам...
Преди оскарлиите да са те прочели.
Кафе на раздяла
На Теодора Захариева
Все виждам очите ти - пъстрите -
по черните пътища на белия свят.
А когато срещите ни са сбъднати,
ти си с косите на вятъра.
Все излизат очите ми - тъжните -
из мътните форми на чашата след кафе.
И предричат, че всичко се сбадва
във дните - не всякога светли.
Все ми се иска да ги имам очите ти -
и сега, когато се чувствам безпътен.
В мълчанието им себе си да разчитам.
А погледа ти - последния - къде да го скътам?
(7 октомври 2011 г.)
"Наричам ви звезди". Под това емблематично работно заглавие Иван
Станчев подготвя поредната си поетична книга. Нейното излизане обаче от
някоя печатница засега е забулено в мъглите на непредвидимото бъдеще. Но
кой знае - може и да попадне сред следващата порция одобрени за
финансиране от Общината в Панагюрище издания на местни творци. Или пък някой меценат да направи така, че галерията от образи да бъде отпечатана. Важното е, че Иван не спира да пише, да пише... И да си обича приятелите!...
Още стихотворения от Иван, посветени на неговите приятели, можете да видите, като пpоследите следните линкове:
"365 мига" - На Румяна Върбанова
"Художествено" - На Делчо Радивчев
Посветено на Нона Немигенчева
Посветено на Маргарита Петкова
BRAVO,IVANE!
ОтговорИзтриване