"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

"Лека нощ!" - от Павлинка Георгиева

Павлинка Георгиева
Мислите ми изпълниха с леко жужене стаята, усмихнаха се и затанцуваха щастливи в кръг. Преди да тръгнат към теб от вихъра им изскочи една мъничка фея с лилава ефирна рокличка - феята Лека нощ. Втъкна една моя усмивка в къдриците си. Направи няколко пируета със звънлив смях, погледна ме закачливо, внезапно грабна от устните ми две целувки и излетя. Стрелна се в синята нощ, яхна едно облаче и препусна след танцуващите мисли. Прелетя над гори и поля… Покръжи над твоя дом и се промъкна при теб.
О, вече си прегърнал възглавницата… Лека нощ тихичко запърха над главата ти. Извади усмивката ми, раздроби я на безброй малки розови късчета и ги разпръсна наоколо.
За да са цветни сънищата ти …
После бавно се приземи до един кичур върху челото. Пристъпи с плахи стъпки към слепоочието и го погали нежно.
За да са спокойни сънищата ти…
След това се хързулна по наболата брада, издраска се, но продължи смело към устните.
„Хайде, остави там целувките…”
Погледна дяволито:
„А, не, няма…” -  плъзна се плавно, едва докосвайки устните ти.
Подхвръкна отново. И кацна… на носа между очите…
„Олеле, къде отиваш?”
Лека нощ се усмихна и ласкаво положи върху спящите ти клепачи по една целувка…
За да са вълшебни сънищата ти…

Накрая се настани до възглавница… да пази съня ти… до утринта...
За да ми донесе обратно твоето „Добро утро”.

Павлинка Георгиева

Повече за автора и още от нея ЧЕТЕТЕ ТУК

Няма коментари:

Публикуване на коментар