Гледам го, и ми се струва познат. Само дето не познавам клошари... За които да знам!... Ама и той не прилича съвсем на клошар. Става ми интересен. А
той идва до мен и преди да се дръпна, че Бог знае какво ще ми направи, ме зашлевява със:
За мен светът е с размерите на Панагюрище
 |
| Стоян Радулов |
Оставям го да приказва, явно има нужда... Дано просветне и в неговата душа от
изляната мъка. А той сякаш само това е чакал:
- В моето семейство като една прокоба се е спуснал тоя нисък хоризонт. Не че те интересува, ама за всички нас светът е с размерите на Панагюрище. И да ти кажа правичката, като те гледам така, отдавна не
чакам обратното - светът да дойде при нас. Ти знаеш ли коя е тази планина, дето е отишла
при Мохамед? А!? Че аз не я знам. Ако я знаеш, посочи ми я, а!? При тази наша мизерия и осрани от кози улици кой чужденец ще дойде
да те потупа по рамото за "успехите", а? Ами, то и наши големци тук не
се задържат, та такива отвън ли! Затова нито за Европа ми се приказва, ни за Шенген, ни за цар Киро, ни за
политика. А най-малкото за пари.. Ама стой тука, де! Виждам те, че си културен, ще изтърпиш още малко... Ей, две дипломи нося в единия си джоб, а в другия
пускам само помощите от Бюрото... И най-страшното е, че не съм сам, като мен са стотици... И се
множим! Ама, хайде да не ти се оплаквам повече. Че кой ще ме чуе? На никого не му пука за такива като мен! Да попея, викам, от сърце широко,
ех!.. Щото и аз душа нося - като Тракийската низина, стара и златна... Хайде, със здраве!... Пустото Панагюрище, клетото, дето хоризонтът му на Маньово
бърдо свършва! С такъв хоризонт какво бъдеще ни чака, бе, драги?...
Стоян Радулов
Няма коментари:
Публикуване на коментар