"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

В очакване на пролетта да пукне

Цветница
                     На баща ми Цветан и другите ми мъртви

Екатерина Ненчевите туберози + моите неврози = какъв букет разкошен!
А пролет иде: доказва я Умората...  

Сияят снеговете и въздухът свежи от скрежове.

О, пролет иде в наший роден край...
Литературата, която се разпуква.

Стихове Катя Зографова
(Из книгата "Любовен архив")

"Лале", акрил, художник Пепа Машева (2010 г.)
Назлън Донка
Пролет чаткаме.
Марта се мръщи.Интернет също.
Зимата тръгва си. Ще изцъкли неказаното.
Да идем до гробищата. Да цъфне край къщата..

Кой си е угаждал - сега ще сърба.
Нема такива филми - "Heppy end" с три във едно!
Ти чел ли си приказки и... "Книга на мъртвите"?
А Алеко е писал себе си, живял Дон Кихот.

Всеки обичащ,
па и българин, даже, ще сети.
Че тая Земя е свещена и кичеста.
И носим дар и бъдеще от хилядолетията!

Растем натруфени, а мечтите ни - Яко дим...
Светът небръснат. Бръсне за свободата си.
Пролетта пукна.
А нии
назлън Донка чакаме.
Пак.

Стихове Иван Станчев
(09.03.2012 г.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар