"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Дарина Дечева - "На баща ми"

П.П. Дължа това стихотворение на баща ми още от времето, когато ми четеше приказки с щастлив край, за да заспивам и да се будя щастлива, та до ден днешен, когато ми рецитира поезия по телефона след поредната ми среща със злото, за да ми покаже, че то не може да ме (ни) промени и приспи.
Тате, будна съм!
Обичам те!


Още поезия от Дарина четете ТУК, ТУК и ТУК

3 коментара:

  1. браво и на Дара - за думите, и на Стоян - за чудното оформление!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, моля, моля!... :) Ама тук заслугата си е изцяло на Дарето, която предостави любезно снимките... (Стоян Радулов)

      Изтриване
  2. Този хубав стих ми напомни легендата за Алфавил, където роботите поробили хората, които не можели да се спасят... Накрая хората започнали да четат поезия и роботите блокирали :) Поздрави на Дар4е!

    Викито ;)

    ОтговорИзтриване