"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Дарина Дечева - "На баща ми"

П.П. Дължа това стихотворение на баща ми още от времето, когато ми четеше приказки с щастлив край, за да заспивам и да се будя щастлива, та до ден днешен, когато ми рецитира поезия по телефона след поредната ми среща със злото, за да ми покаже, че то не може да ме (ни) промени и приспи.
Тате, будна съм!
Обичам те!

Още поезия от Дарина четете ТУК, ТУК и ТУК
Етикети: , ,

3 коментара:

  1. Ines27 април 2012 г. в 15:40

    браво и на Дара - за думите, и на Стоян - за чудното оформление!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чат-пат5 май 2012 г. в 17:20

      Е, моля, моля!... :) Ама тук заслугата си е изцяло на Дарето, която предостави любезно снимките... (Стоян Радулов)

      Изтриване
  2. Анонимен5 януари 2013 г. в 5:45

    Този хубав стих ми напомни легендата за Алфавил, където роботите поробили хората, които не можели да се спасят... Накрая хората започнали да четат поезия и роботите блокирали :) Поздрави на Дар4е!

    Викито ;)

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)