Нистор Хаинов: Пътят към светците не е невъзможен

"Всеки се стреми днес към оцеляване - физическо. За да оцелееш, казват, трябва да забравиш кой си, да загърбиш съвест, чувства - "Ресто! Не струва!", е казал Вапцаров. "Мерси за такова оцеляване!", казвам аз. Искам да знам, че имам място в живота такъв, какъвто съм!"

Нистор Хаинов

Нистор Хаинов

За Нистор е трудно да пишеш. Защото е труден и сложен характер, даже чепат. Все пак реших да опитам. Че има ли смисъл за лесните хора лесно да пишеш? Те лесно говорят за всичко, но ти не откриваш в тях личности. А Нистор е личност, няма съмнение. За него си струва да пишеш, има какво да разнищиш.

Портрет на Вапцаров, худ. Нистор Хаинов

Ето, почвам - с Вапцаров, когото той толкова много обича... Заради трудната, но прекрасната вяра в човека. Затова и не вярва на розови краски, истинското търси в контрастите. И "кръв по бялото" в картините му свети, взривявайки мечти, довчерашни пътеки. Червеното е неговият цвят, не цвят, а кръв и огън... Той е различен. Но не позира със своята различност, не се прави в изкуството си на друга някаква личност. И не парадира за модната днес свръхинтелектуалност и напъната елитарност. Но затова пък вълнува - с първичната сила на своята искреност. Понякога тъмен, понякога светъл, груб или нежен, разчувстван от нещо или нещо отрекъл, той носи в себе си порив мъжествен. И когато животът го шиба, той пак го обича. Не хленчи, не стене, не се извинява, не търси съчувствие или похвала...
Роден е на 23 април 1968 г. в Панагюрище. Именният му ден е на 27 октомври. Преподавател в Панагюрската гимназия, а преди това повече от 10 години и в училището в село Баня. Има десетки самостоятелни изложби в Панагюрище, член е на местния Ротари клуб...
"Винаги съм мразел полутоновете - казва Нистор. - Те са като получувствата. А каво значи получувство? Да си запазиш чувството за друг път? Това не го разбирам. Контрастът в картините за мен винаги е бил по-богат на идеи и по-богат на чувства. Обикновено в картините си тръгвам от някакво чувство, чиято сила ме е накарала да потърся съответната сила, за да го изразя. Когато ме разтърси, ражда се картина. Напоследък обаче тръгвам към картините си от сюжет, който ме е впечатлил. Например, библейските мотиви ме вълнуват. (С такъв дух е и изложбата му от 2012 г. "Ангелите ни умират", която Нистор подреди в театъра. - бел. ред.) Опитвам се в тях да намеря човека, да покажа, че пътят към светците не е невъзможен. Ето и друго - новина от вестник: две деца умрели от глад.

Художник Нистор Хаинов

Страхотен сюжет за картина, нали? Кой ли би си я поръчал? А на колко места тя трябва да виси, за да боде очите? И решавам - ще я нарисувам. Не мога обаче да рисувам разбити сърца, устни, луна, цветенце или куче с панделка. Как да рисувам амурчета или кучета, които живеят по-добре от хората, когато толкова народ живее кучешки? Това е въпрос на морал, на позиция. Но мисля си, че човек без позиция съвсем не означава, че е човек на изкуството."
Най-любимото нещо за Нистор, най-святото, е семейството му. Цени и връзката със земята, но не земното притегляне. Също - връзката с хората, но не безчувствената. И като Модилиани мрази чадърите - "те закриват небето"...
Позицията му за човека е непоколебима. "Моят кръст си е мой. Не мога да си го дам на друг да ми го носи. Но не искам и да нося чужди кръстове."

Текст Невяна Кацарева

(със съкращения от в. "Време", 9.11.2000 г.)
Поетичният дебют на Нистор Хаинов в "Чат-пат" вижте тук

Художник Нистор Хаинов