Кръстьо Раленков - от триста километра разстояние

Кръстьо Раленков

Тъжен ли съм, 
отивам при дядо

Ще си дойда, дядо, ще си дойда.
Да изпушим с тебе по цигара.
Да прелея с тъжно вино гроба ти.
И за себе си да ти разкажа.

Бях..., където няма пак да бъда.
И във мен животът рикошира.
Безлюбовието е присъда,
по-жестока даже от умиране.

Знае си цената Оня горе...
Ала аз поисках всъщност сделка.
Затова и нищо не оспорвам.
Но тъга... тъга до безпределност...

И кому какво и как да кажеш,
като всичко вече е подробност.
Беше ми последното прераждане.
Чисто. И на моя отговорност.

Ти... прощавай, че те занимавам...
Само мъртвите разбират всичко.
Предстои ми стръмно остаряване.
И присъдата да я обичам.

Ще си дойда, дядо, ще си дойда.
Вляво болката като остен ме мушка.
И разривам себе си до корен,
тук, във родното ми Панагюрище.

Мъжки времена

                                на Стайо Гарноев

На ръба на нощта, аз ги гледам смутено -
онзи мъж и онази жена.
Тя е слънцето, той - слънчогледа.
Помежду им любов... И вина.

Той така я жадува, а тя си
тръгва с тази безмилостна нощ.
Във двигателя цвилят пегаси -
сто пегаса, с разделяща мощ.

Ех, художнико, братко... Тя, тръгвайки,
ще сгъсти панагюрския мрак.
И ще свърнеш самотно зад ъгъла,
а душата ти - в някой бардак,

ще мърсува с картини и образи,
с цветове, с невъзможност, със страст,
ще блъфира без никакви козове
и дори ще заплаче на глас...

Ала призори, там, от статива ти,
красотата ще вдигне очи -
бързоструйни, рапиресто сини...
А тъгата ще се смълчи.

Ще се валят бутилките празни,
с мимолетна една лекота.
И ще тръгне денят с точка "разни",
но с очите на тази жена...

Аз стоях и ги гледах... Насъщни -
онзи мъж и онази жена.
И бе мрак. А от мрака възкръсваха
мъжките времена...

От триста километра разстояние
Това прилича много на любов -
със секващите думи и мълчания.
Прилича на магическо кълбо.
На страшно и забравено познание.

Това прилича много на любов,
със приютяващите ни безсъници -
като наметнато в студа палто,
като внезапно пиене до дъно.

Това прилича много на любов,
с разкървавяващите от далечност ласки,
с откъртената искреност на строфите,
с еквилибрирането по опасното.

И пиша като подсъдим, готов
за пълни някакви самопризнания:
"Обичам те!". Защото е любов.

От триста километра разстояние.

* * *
"Да направим каквото трябва, пък да става каквото ще."
Диагноза, не мисъл, а изглежда уж здрава.
И те сваля в калта като ляво кроше,
а нокаутът е твоя едничка представа.

Но да не бъркаме честолюбие с чест.
Подкупни съдии нека си отборяват.
Да направим каквото наистина ни се ще...

И ще стане каквото трябва.

Стихове Кръстьо Раленков
__________________________________________
Кръстьо Раленков за първи път се представя пред аудитория от родния му град Панагюрище с мерена реч. Макар, вероятно на някои да е познат като сценарист на предаването "Каналето" (1997-1998 г.). Роден е през 1965 г. в Панагюрище, където е живял само първите 10 години от живота си. "Завършил съм гимназия, а след това  и философия в Софийския университет", споделя сам за себе си Кръстьо. Първите му публикации са докато е 16-годишен - в сп. "Родна реч" и във в. "Средношколско знаме". През годините има публикации на разкази, фейлетони и поезия в най-различни издания - в. "Стръшел", в. "Народна младеж", в. "Пулс", в. "Армейска младеж", в. "Стандарт", в." Век 21" и др. Публикува активно в "Хулите" и на други места в интернет. А вече и в "Чат-пат". Работил е какво ли не - галванотехник, преподавател по философия, заместник директор и директор на училище. "Понастоящем вятърът ме е отвял в Бяла Слатина, където работя най-вече над себе си. Опитвам се да живея поетично, и между другото - да пиша, както казва един мой приятел", разказа ни още той. "Чета много, но ако трябва да си избера автор - над всички - това е Достоевски."
През настоящата 2012 г. Кръстьо Раленков бе удостоен с трета награда от 10-я поетичен конкурс "Любовта е пиянсто или пиянство от любов" в Силистра за стихотворението му "Молитва". В момента работи върху дебютната си поетична книга.

Стоян Радулов