"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

На един век стана Дружеството на южнобългарските художници


Повече от 300 автори от всички дружества на художниците в Южна България участват в обща изложба в Пловдив. Експозицията е посветена на 100-годишнината от основаването на Дружеството на южнобългарските художници.  Творбите са експонирани във всички зали на Дружеството на пловдивските художници и ще останат там до 17 юни.
С уникално музикално шоу на проф. Атанас Славчев бе открита експозицията. На 12 рояла известният пловдивски пианист, заедно с преподаватели и студенти от АМТИИ-Пловдив, изсвириха фрагменти от произведения на Модест Мусоргски, Марин Големинов, Петко Стайнов, Панчо Владигеров.

Дружеството на южнобългарските художници е основано на 30 май 1912 г. със седалище в града под тепетата. Участници в него са художниците: Г. Атанасов, С. Велков, Г. Машев, А. Овчаров, Н. Кожухаров, Д. Гюдженов и др. Целта е да се обединят майсториет на четката от Южна България, да популяризира изкуството им, да си помагат. Първата дружествена изложба е уредена през 1914 година. Дружеството се движи хаотично между 1912-1918. Въпреки трудният период между двете войни, организацията присъства активно и одухотворява живота в страната.
Първата изложба на Дружеството на южнобългарските художници след тази през 1912 е на 1 януари 1914, Втората – 26 март 1915. Организацията прави две изложби през 1917. През 1920 Дружеството гостува на столицата София с изложба, в която се включват като „гости” и Сирак Скитник, Харалампи Тачев, Д. Сотиров, Ат. Дудулов, Борис Митов и др. Това не остава незабелязано от столичната критика и авторитетът на организацията расте. През 1921 в специален салон към Художествената академияотново са представени творби на членове на дружеството. До 1921 организира осем редовни и една извънредна експозиция. Изложбата от 1923 е закрита преждевременно – арестувани са Христо Станчев и Данаил Дечев. През 1924 Дружеството на южнобългарските художници открива Десетата си юбилейна изложба и отпечатва каталог. През 1931 е ХХ юбилейна изложба.
Организират се благотворителни изложби за художници в нужда, подпомагат се младите таланти, благодарение на дружеството своя дебют като артисти правят Никола Кожухаров, Давид Перец, Златю Бояджиев.
През 1935 организацията изгражда свой изложбен салон към Дом на изкуствата и печата. Тя не се ограничава само със своите членове, в салона гостуват Данаил Дечев, Владимир Димитров-Майстора, Иван Лазаров, Златю Бояджиев, Давид Перец, Цанко Лавренов, Васил Бараков, Борис Ангелушев, Георги Машев, Ненко Балкански и много други.
От 1927-1944 г. дружеството участвува постоянно и в съюзните изложби, уреждани в София. През 1929 група млади художници се отцепват и създават Дружество „Звено”, просъществувало само две години. То има амбицията да обедини художниците от Южна и Северна България. Органицацията се разделя на две групи – първата налага високи критерии в изкуството – Христо Станчев, Николай Райнов, Борис Ангелушев, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Данаил Дечев, Давид Перец, Н. Станчев. През 1944 дружеството е принудено да влезе в състава на СБХ и с духовната му инициатива е приключено, а високите критерии са заменени с изисквания за соц реализъм.
Николай Радулов пред картината си
Трима от панагюрските художници участват в юбилейната изложба.Николай Радулов, който е член на Пловдивското дружество, участва с картината си „Жената и котката“, масло. Стайо Гарноев предостави платното си „Нощ Шагалова“, а Манол Панчовски, който заедно със Стайо членува в Пазарджишкото дружество, показа картината си „Спомен от утре“, масло.
Източник newsart, снимки Соня Гарчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар