Оборище - име светиня

„Пътнико! Свали шапка, макар отдалеч, поклони се, преди да отминеш!”. Каменна плоча с този надпис на пътя между Панагюрище и село Оборище отвежда към мястото на Първото Велико българско народно събрание в местността Оборище. Там на 14 април 1876 г. се събират 80 свободолюбиви българи от цялата страна, за да вземат последните решения за избухването на Освободителното въстание, известно днес като Априлското. Паролата е „Да живей България!”, клетвата е „Смърт или свобода”.
Днес един скромен паметник символизира това изключително единство на българите, решимостта им за мечтаната свобода, но и примера им за демократизъм, и напомня защо на българския парламент стои надписът „Съединението прави силата”.
Тясна асфалтирана пътечка и няколко дървени моста водят между средногорските буки до това „чудно място”, както го нарича Захари Стоянов. А завети на революционери и възрожденци, върху гранитни плочи (на снимките вдясно) припомнят смисъла от родолюбивото дело. Така че, пътнико, ако се заслушаш внимателно, може и да чуеш в ромола на р. Панова гласове и песни от онова време, пренасяни от бука на бука и „ от век на век”, както е възкликнал Вазов...
Паметникът в местността Оборище е издигнат през 1928 г. и пази имената на участниците в събранието, напомняйки за чистотата, героизма и саможертвата на революционерите. Изчегъртано от поколенията е името на предателя...
За честването на 100-годишнината от избухването на въстанието в един малък саркофаг до основния паметник е съхранено послание към идните поколения.
Панагюрище става център на ІV Революционен окръг (Пловдивски), след като през септември 1875 г. въстанието, избухнало в България, е потушено „без никакви резултати”, както пише Никола Обретенов, и след оттеглянето на Христо Ботев. Тогава революционерите решават да се „използва общото въодушевление на народа и да се предизвика по-голямо въстание”.
Гюргевският Революционен комитет, в чийто заседания участват Георги Бенковски, Панайот Волов и Георги Икономов, разделя страната на четири такива окръга.
„Панагюрци са едни от най-здравите стълбове на общото дело”, пише първият историк на Априлското въстание Димитър Страшимиров. Дори векилите (старейшини) на града са членове на революционния комитет. На 7 февруари 1876 г.  комитетът,  създаден от Левски, се възражда и попълва с нови членове. За председател е избран Павел Бобеков, който по-късно става председател и на Привременното правителство по време на въстанието.

Текст и снимки Стоян Радулов