Просто няколко думи от Кръстьо Раленков

Кръстьо Раленков

Среднощно
Да бях на двайсет, но не съм.
Да бях без опит, но го имам.
А ето - като таласъм
не спя... Не спя! За нея мисля...

Не зная как го прави тя...
И е чудесно, и нелесно.
Но пея, докато не спя,
неистови и светли песни.

И тонът уж е закачлив,
а всяка дума се откъртва.

И аз до смърт съм жив преди
да бъда доживотно мъртъв.

Обсадно
Странно, нали?..
Да обсаждат сърцето ти,
сякаш е
стратегически град.
Пред стените му цвилят конете
на познатия
непознат.

От мъглата на Авалон изплува
и в мъглата на Авалон
ти не искаш той да щурмува,
ни да свърне
със своя кон.

И не знаеш кое ще е грешка,
ти, решителната
войводска
внучка.
А по всички бойници
страховете ти
той с по един стих
улучва...

Необразовано

             "Но аз сърце не можех да му дам.
             И го заместих с дом и питиета..."
                         Камелия Кондова
И ето ме - с останки от сърце,
все по-безсмислено да търся смисъл.
Проядени от времето-молец,
висят на дрипи вчерашните истини.
А е студено. Толкова студено,
че чак бележим ледников рекорд.
И отзвучава гневно и смутено
на любовта последният акорд.
Така не се научих да си спастрям
по мъничко сърце за черни дни.
Че полетът зависи от баласта,
а не от устрема към висини.
Така не се научих пресметливо
да си оставям път за отстъпление.
Звучи красиво..., но не е красиво.
И е на усет парещо-болезнено.
Къде ли се надявам да отида
с това необразовано сърце,
тъй ниско, че вирее паламида,
по-черно от опожарен дворец?..
И ето ме - с останки от животи,
натъпкани в един живот-торба,
аз тръгвам след самата безпосочност,
нелепо назовавана съдба.
Съдба ли?... Всъщност кръгово понятие.
И вик се слива: "Лазаре, стани!",
със онзи безутешен вой на вятъра,
във следващите руини...

Стихотворение със заглавие в края
...аз не искам да те наранявам
но не искам и да те лъжа
загнездила си ми се във ляво
и без теб там е тъжно...
...и без теб там е криво
като кривата круша
бих искал да си щастлива
бих искал със теб да пуша
да ти бъда приятел
мускетар и любовник
да върна времето ти обратно
да строша всички часовници
да ти дам всичко което имам,
а то не е много -
да те прегърна сред зима
да ти запаля огън
да те науча да се обичаш
да се видиш каквато си - цветна...
свят ли ти се завива?...
...и на мен...
но мълча дискретно
за това...
смяташ ли че не падам
в непознати
за мен пространства
постоянно за теб съм
жаден,
жаден
до
постоянство...

... а ти утре ще се събудиш
и каквато си умна
ще наречеш този стих
ПРОСТО НЯКОЛКО ДУМИ...
Стихове Кръстьо Раленков
Още стихове от Кръстьо и повече за него прочетете тук