"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Томи Наплатанов по време на свиждане

Художник Манол Панчовски
Свиждане
Жега. Обед е. Време за свиждане.
Само час и ще хлопне решетката.
Между "Добър ден" и "Довиждане" -
бира, сода с лимон... и сметката.

Рехав поглед, зареян във пустото.
Прошумолиха днешните вестници.
"Уф, отново си се разчувствал" -
се чете под красивите ресници.

Катинарно кръстосваш краката си,
слагаш митница под коляното.
Виждаш хиляди надзиратели -
на дървото, под масата, в пяната...

Непрестанно ме гледаш... в часовника -
всичко друго ми е раирано.
Мина час. "До утре, затворнико,
аз след работа се прибирам."

Днес целувката не е във дажбата.
Вече месец разкладката постна е.
Пазиш устните си от кражба.
Или пък ги къташ за гости?

А амнистия вече не виждам.
Побеля от резчици стената...
Жега. Обед е. Време за свиждане.
Час. Решетка. Картина позната.

Стихове Томи Наплатанов
Повече за Томи и още поезия от него прочетете тук

Няма коментари:

Публикуване на коментар