 |
| Анна Ацинова |
Едва ли!
Но ако се случи някогаза мен с добро да си припомниш,
дано да бъде ранна есен
изпълнена със сокове и звън;
да бъде залез с мек бакърен блясък,
пред него силует на свещен параклис;
да се целуват пожълтелите листа за сбогом;
щурецът да скрибуца последната си песен...
Ти мълчи, не говори със себе си дори.
Недей, недей рисува образ избледнял;
със шепата си пръст рохкава заграби
и силно я притискай дорде се сгорещи.
Умората на ръбестия, хладен камък остави,
влагата в очите не допускай да сълзи.
Преди да ти е станало студено си тръгни...
Там, в тихото спокойствие, ти мене остави.
Стихове Анна Ацинова
_____________________________  |
| Факсимиле на оригинала |
Благодарности за Мария Бегова, която откри в архивите си снимката на Анна Ацинова! Ръкописът бе специално предоставен за "Чат-пат" от самата Анна Ацинова приживе.
ОтговорИзтриване