Васил Левски - българският Апостол

Из заветите на Левски 

Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си. — до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.
Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. — до Л. Каравелов, 25.VII.1872 г.
Бързата работа ялова излиза. — до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.
Времето е в нас и ние сме във времет, то нас обръща и ние него обръщаме. — до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.
Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! — Писмо-дописка до Л. Каравелов в Букурещ, 10.V.1871 г.
За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно — до Ив. П. Кръшковски, 20.VI.1871 г.
За враговете на демокрацията и републиката — смърт! — из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“
На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г.
Народната работа стои над всичко. — до Христо Иванов-Големия, 4.VIII.1872 г.
Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате. Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
С моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите — до едно чорбаджийско семейство в Карлово.

Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Джингиби или просто Левски – едни от многото имена, с които е известен Апостолът на Свободата. Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Идеологията му вдъхновява много българи, днес той е национален герой и през 2007 оглави класацията „Великите българи” на БНТ.
Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. Родителите му - Иван Кунчев Иванов и Гина Караиванова имат още четири деца. Васил учи във взаимното училище в Карлово, но прекъсва през 1851, когато умира баща му. Той, заедно с братята си Христо и Петър, е принуден да се грижи за семейството си. Започва като послушник при вуйчо си Василий. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“. Монашеството обаче не описва будната и непокорна същност на Апостола. Страстен патриот и националист той избира съдбата на бунтовник.

На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Качествата му далеч не остават незабелязани. Прозвището си получава благодарение на „левския” си скок по време на военна тренировка. Раковски е личността, вдъхновила именития българин и дала идеи за нов път на революция. След Сърбия Левски заминава в Румъния, където опознава емиграцията за кратко. През 1864 г. захвърля окончателно расото по време на честванията на Великден в Сопот. Работи незначително време като учител, след което изцяло се посвещава на мисията да спаси народа си от турските поробители.
През 1867 г. е посочен от Раковски да вземе участие в четата на Панайот Хитов. Четничеството обаче разкрива пред Дякона своите недостатъци и в писмо до Панайот Хитов той изрича крилата си фраза: „Ако печеля, печеля за цял народ – ако губя, губя само себе си”, чрез която разкрива намеренията си да поведе народа само след усилена предварителна подготовка за бунт.
Първият комитет от ВРО е основан в Плевен. По време на първата си обиколка из страната възникват и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив. Апостолът не прави напразни блянове – ясно съзнава, че в центърът на Османската империя, България трябва да постъпи изключително отговорно при сформирането на революционната организация. 1869 г. заедно с Любен Каравелов създава Българския революционен централен комитет. Румънската емиграция, макар и пламенна, все още върло подкрепя четническия принцип. Левски е неспособен да им внуши идеологията си за централна съпротива. Връщайки се в България, продължава изграждането на тайни комитети. ВРО се разраства, а за негова столица е обявен град Ловеч. Постепенно се набират средства и оръжия, организацията набира нови членове. ВРО дава сериозни прогнози за успех до неочаквана смърт на Дяконът през 1873 г.
Левски бива заловен при Къкренското ханче от турската полиция. За негови предатели се считат поп Кръстьо и Димитър Общи, по-рано организирал обира на турския Арабаконак, което налага тежък удар на революционната общност. Левски е отведен в София, където го очаква неравен процес. Заради раните си Апостолът не може дълго да бъде идентифициран. Викат се свидетели, които в отказа си да признаят, биват наказвани. Не можейки да понесе тази несправедливост, Левски се признава за виновен, в обвинение, че единствената му цел е била да помогне на Родината си с честни средства. Присъдата е изпълнена на 19 февруари, 1873 г. в околностите на София. Отива си борбена и възвишена личност, патриот, национален герой, светец…
Днес името на Апостола се произнася с уважение и признателност. Редица обществени центрове носят неговото име. Бива възпят от именити поети като Ботев и Вазов. Левски остава в историята с делото си, но не като обикновена фигура – той е безспорен пример за поколенията, носител на националната идея, образ на революцията.
B столицата и най-голям град на Аржентина - Буенос Айрес има паметницк на Васил Левски. През 2009 г. открит от български астрономи астероид е наречен на Васил Левски - 204831 Левски.
  

Паметникът на Левски в София 
  

Датата е 19 февруари 1873 г. Февруарски студ. В покрайнините на София е издигнато мрачно бесило. На него е убит Апостолът на българската свобода Васил Иванов Кунчев, наречен още Левски. Днес това място е в самия център на София, току зад храм-паметника "Св. Александър Невски". И на него е издигнат скромният паметник на героя. Разположен е в центъра на оживено кръстовище, регулирано с кръгово движение, при пресичането на булевардите „Васил Левски“ и „Янко Сакъзов“ и улица „Московска“. От едната страна е старата сграда на бившия ректорат на Техническия университет, която трябва да се превърне в "българския Лувър", по виждането на министър Вежди Рашидов. От другата страна е Ботаническата градина с Журналистическия факултет на Софийския университет. От третата страна е тъжната изгоряла и все още неремонтирана сграда на бившето кино "Сердика" - най-голямото навремето стерео кино в София.
Паметникът на Васил Левски в София е един от първите паметници, поставени в новата столица след Освобождението. Паметникът е поставен в близост до предполагаемото място на екзекуцията на българския революционер Васил Левски на 19 февруари 1873 година. Плановете за изграждането му датират още от Освобождението през 1878 година, но поради лоша организация и липса на финансиране той е официално открит едва на 22 октомври 1895 година.
Паметникът представлява колона с височина 13 метра, изработена от сив гранит по проект на чешкия архитект Антонин Колар. Основната част от колоната е работа на италианеца Абрамо Перукели, а бронзовият барелефен портрет - от Йозеф Страховски (според някои източници - от Рудолф Вайр).

Подготви Стоян Радулов. Снимки от Василена Вълчанова и Стоян Радулов. На картината от Борис Ангелушев е показано обесването на Васил Левски. Днес на мястото в София се намира паметникът на Апостола

Чуйте предсмъртните думи на Дякона: