"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Стоян Радулов - "Абсолютно: Любов"

Стоян Радулов

Цъфтят липите
и всичко живо във това градче 
е под властта
                        на аромата,
набъбват кестените,
а непометената улица             си е постлала
                             шарената сянка.
И хората вървят
                           така спокойни,
даже в двете кафенета – чудо! – има празни маси,
                                               които вероятно ни очакват.
Ние сме с хванати ръце
                                         и незабелязани
(което всъщност е страшно необичайно точно тук)
се сливаме
                    със светлината, а тя... Тя             цял ден
                                                             има цвят
                                                                     на сутрин.
Не бързаме за никъде.
                 Принадлежим на себе си
                                               и скоро
                                                            ще се любим.
И тогава старите огради        ни правят,
                                          път
прахът и мирисът на козя тор
                                                  изчезват,
а паважът става гладък,
                                        та нищо в този
                                        чуден ден
                                        да не нарушава
съвършенството
                            на близостта ни.

 Стихове Стоян Радулов
Рисунка Мария Баджикчиян

Няма коментари:

Публикуване на коментар