Литературният клуб: Поглед назад към учредителите и първия му председател

„И най-дългият път започва от първата крачка” – гласи една древна мъдрост. За литературния кръжок на Панагюрище тя, първата крачка, е направена още в далечната 1951-ва. Идеята за създаване на Литературен кръжок се приема с въодушевление от пишещите събратя в Панагюрище. Особено от по-младите.
Сред учредителите са Лука Меченов, Иван Страхинов, Петър Горбанов, Иван Китанов - Китана, Тодор Дерменджиев, Йосиф Клисуров, Борислав Станчев, Митра Богоева, Миодраг Ненков и Латинка Герова...

Делчо Карайлев

Но трудно щяхме да си спомним за онова далечно начало през 1951, а и да възстановяваме историята без първия хроникьор на кръжока Делчо Карайлев (25 юли 1927 – 16 май 2003). „Щедра натура!” – така го определя историкът Георги Керкеняков в статия, писана по случай 80-годишнината на Делчо. И добавя: „Всичко в неговата дейност е подчинено на отколешното разбиране, че градът и неговото Оборище трябва да бъдат Йерусалим на българския дух...”.
И още: „За него музеят е храм на духовността, от чийто амвон проповядва любов към всичко българско....”
Тези определения биха потвърдили и тези, които го помнят, защото през целия си живот Делчо Карайлев е бил навсякъде, където би могло да се поработи здраво „в ползу роду”.

Недьо Горинов

А първият председател на клуба е Недьо Горинов (11 октомври 1882 – 11 май 1964). Когато го избират за председател на кръжока, Недьо Горинов е бил 69-годишен! Достолепна възраст, на която хората обикновено отдавна са се оттеглили от обществена дейност или пък пишат мемоарите си.
Да, но хората. Не и Недьо, чиято жива страст към книжовната и просветителската дейност е пословична и всепризната от всички негови съвременници. А самият избор е най-доброто доказателство за авторитета, с който се е ползвал сред съмишлениците си отдавна пенсионираният учител.
Никак не е трудно да се предположи в какъв дух е възпитаван бъдещият председател, син на един от най-самоотвержените участници в битката за Панагюрище през 1876-а. Още повече, че като такъв получава стипендия, която му позволява да завърши „Славянска филология” в Софийския университет - през 1904-та.
Родолюбец до мозъка на костите!
Панагюрище и панагюрци си остават неговата голяма любов, която той не престава да носи дълбоко, дълбоко в сърцето. За периода 1912–1914-а той е председател на читалището. През 1918-а съставя „Азбучен правописен речник на българския език”, а през 1927-а инициира издаването на в. „Панагюрски глас”, след което го редактира в продължение на две години, за да го превърне в излизащия до ден днешен вестник „Оборище”.
По време на пребиваването си в столицата Недьо Горинов, ведно с група съмишленици, организира създаването на комитета „Бележити панагюрци и Панагюрско”, преименуван малко по-късно в „Комитет за проучване миналото на Панагюрище“.
Недьо Горинов е кръстникът на панагюрската гимназия, която се помни като училище от 1839-а, а първият й гимназиален клас датира от средата на шестдесетте години на ХIХ в.! През 1946-а по негово предложение тя се нарича „Нешо Бончев” - име, което училището носи и до днес.
За цялостната си дейност през 1954 г. Недьо Горинов е удостоен с орден „Кирил и Методий”.

Откъси със съкращения от книгата "Дойдох. Видях!..." - антологична хроника по повод 60 години литературно братство в Панагюрище с автор Димитър (Стефанов) Дънеков

Бунай

(неофициален химн на Панагюрище)

На Средната гора високий връх Бунай
при слънчеви зари като рубин сияй.
С открито чело е той любимец наш,
отпред покрит с красив букаш.

Средногорски звуци долитат,
носят се навред по наший край.
Дружно наште мисли отлитат
Къмто гордия Бунай.

Там на високий връх,
обвит в чаровен плащ,
дружна песен в хор оглася
хоризонта наш.

Текст Недьо Горинов, музика Петър Спиридонов