Уникалната снимка на Елена Николай е направена през 1933 г., когато тя е на гастрол в Оперния театър на Сиракуза, Италия.
"Елена Николай е природният феномен, който с помощта на Божията воля от никому неизвестна българка без роднини и опора само за няколко години успява да постави оперния свят в краката си и да накара всички, които са имали честта да я гледат, слушат или й партнират, да се преклонят пред феноменалния й глас, музикалност и най-вече многообразност. Голяма рядкост в света на операта е мецосопран, който с лекота пее Верди, Белини, Доницети и Вагнер. Навремето в Париж се казваше "Слушах Шаляпин и Борис Христов", а после един критик добавя "..и Елена Николай", като в критиката си за Белиниевата Норма казва: "Норма спокойно може да се казва и Адалжиза, която Елена Николай превърна в първа роля в операта."
Иван Бенчев, из книгата му "Горчивата чаша на успеха", посветена на Елена Николай (2006)
"Мечтата й да стъпи на сцената на Ла Скала се сбъдва през 1938 г. Заедно с Бениамино Джили пее в световната премиера на операта „Дафне“ от Моле. Българската певица е редовен член на Ла Скала повече от 17 сезона. Репертоарът й надхвърля 40 заглавия, пее на шест езика – италиански, немски, френски, руски, испански и български. Слиза от сцената, преди да навърши 60 години. Започва нов живот в света на киното. Играе в много филми заедно с големите имена от италианското кино – Алберто Сорди, Силвана Мангано и др. Когато умира през 1989 г., Италия отдава почит на българо-италианката Елена Николай, „един от най-здравите стълбове на Ла Скала, на големия италиански театър."
Български дипломатически преглед
Без съмнение българката е в тройката най-забележителни мецосопрани на отминалия век. Поне великите Мария Калас и Тулио Серафин я поставят на най-горното стъпало!
Александър Абаджиев, из книгата му "Елена Николай. Най-великото мецосопрано на ХХ век" (2011)
"Елена Николай бе не само забележителна Азучена, Амнерис, Ортруд. Тя се справяше великолепно с всички роли - от най-скромната до най-сложната. Феноменален глас, завладяващо артистично присъствие - това виждах цели 30 години от дебютния ни съвместен спектакъл в Кремона през 1034 г. Тя слезе от сцената като истинска кралица!"
Тулио Серафин, оперна прима
Щрихи за безсмъртната Елена Николай
Световната оперна прима Елена Николай е родена на 85 км. от Панагюрище, в село Церово, Пазарджишко, като Стоянка Николова, но израства в Панагюрище, където живее при своите баба и дядо. Та затова панагюрци с право я смятаме за "своя".От малка пее народни песни и обичта й към фолклора е подхранвана - дядо й обича да пее, а внучката често го подканя: "Пей, дядо! Пей, дядо!". Даже й излиза прякор "Пей, дядо!", твърди хроникьорът Александър Абаджиев в една от многобройните си публикации за великата певица. Стоянка се опитва да постъпи в Музикалната академия, но не успява, защото се изисква свирене на пиано - но големият педагог Иван Вульпе забелязва таланта и насърчава девойката. По житейски причини е принудена да замине при брат си в Америка, но все пак се озовава в Милано. И спечелва "жесток" конкурс за постъпване в прочутата консерватория "Джузепе Верди" - стотина кандидати за три места.
Преди близо осемдесет години - през сезона 1934/1935 г., дебютира като Азучена в "Трубадур" на Верди в малкото италианско градче Сало. Един шанс й дава заболяването на най-известното сопрано по онова време Педерцини - и Елена Николай вместо Сляпата, пее Лаура в "Джоконда" от Понкиели. Това става в Кремона - града на знаменитите майстори на цигулки Страдивари, Амати, Гуарнери. Междувременно българката от Стоянка Николова получава артистичния си псевдоним Елена Николай.
Важен за кариерата й спектакъл е "Кавалерът на розата", дирижиран в "Сан Карло" в Неапол от автора Рихард Щраус. На репетиции прочутият композитор има някои забележки към певицата, но после е безкрайно доволен. След премиерните вечери Елена Николай 22 сезона е желан гост в града под Везувий. Идва ред и на миланската "Ла Скала".
Постепенно българката се налага като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис, Аделджиза в "Норма" (с Мария Калас в главната роля). Сантуца в "Селска чест", Далила в "Самсон и Далила" на Сен-Санс. Пее блестящо и Верди, и веристите, и руски автори (великолепна Марфа в "Хованщина"), и трудния Вагнеров репертоар: тя е първата Брунхилда на италианска сцена след войната.
"Защо Елена Николай достигна върховете на световната слава? Защо бе очаквана на най-престижните сцени? - пита Абаджиев. - Тази едра, снажна жена бе изумително пластична на сцената. Тя заразяваше със своя темперамент партньорите си и караше публиката да затаи дъх. Гласът й притежаваше невероятен тембър, поразителна сила. Ниски тонове на алт, високи тонове - на спинтов сопран. До края на нейната кариера специалистите спореха дали е истински мецосопран, или е драматично сопрано."
В България Елена Николай пее само няколко пъти. Опероманите през далечната 1942 г. са могли да се възхищават от Амнерис, Аделджиза и Азучена. Имала е и триумфаотново в същите роли през 1956 г., както и на концерта й със Софийската филхармония на 10 февруари 1956 г., последен за проф. Саша Попов като главен диригент. По-късно се изявява като Еболи в "Дон Карлос" и Азучена.
Блестящата оперна певица, сама слиза от върха на операта и се превърна в блестяща филмова звезда, работила с най-големите майстори на италианското кино. Достатъчно е да споменем Виторио де Сика!
През последното десетилетие от живота си Елена Николай отново се връща към народната песен. "Някъде през 1983 или 1984 г. правех с нея интервю в тогавашния новотел "Европа", днес "Принцес" - спомня си Абаджиев. - Изведнъж тя запя - оперната прима пееше като истинска народна певица и когато излизах от апартамента й, навън се бяха събрали възхитени гости на хотела."
До смъртта й през 1993 г. в "Ла Скала" винаги е посрещана с уважение и преклонение. Дълги-дълги години златната табелка с името й стои на вратата на гримьорната, където са се подготвяли за спектакъл първите мецосопрани на театъра.
Подготви Стоян Радулов
___________________________
Очерк за Елена Николай освен споменатите по-горе книги, а от Катя Зографова - можете да прочетете в книгата "Многоликата българка. Портрети на жени от Възраждането до наши дни", на която се очаква продължение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар