Чат-пат: Панагюрище почете своите герои и апостоли, България им се поклони

Панагюрище почете своите герои и апостоли, България им се поклони

"Аз съм много малък човек, за да говоря за Панагюрище и панагюрци. Опитвал съм се да погледна нагоре към върха на този подвиг и тогава съм осъзнавал колко съм малък. Обичайте България!"
Джоко Росич, почетен председател на националните клубове "Традиция", по време на тържествата за Април 1876-та в Панагюрище

Моменти от историческата възстановка на Маньово бърдо

„Братя българе! Христос възкръсна и в нашата земя после 500 години..." По този начин войводата Бенковски е предложил да започне Прокламацията към българския народ в Панагюрище през април 1876 година по време на заседание на въстаническия щаб в Лековата къща. И точно с тези думи започна и празничното обръщение на кмета Никола Белишки навръх тържествения митинг-заря в Панагюрище на 1 май 2012 г. Това бе и кулминацията на тържествата в бунтовния град. "Както Христовото възкресение, така и българското, започва от Разпятието. А българската Голгота се намира точно зад нас. И се нарича Маньово Бърдо. На този свят хълм панагюрските мъченици умираха с Божието слово на уста и с надежда в сърцата за свободна България. Ятаганите посякоха главите, но се пречупиха в надеждата. Куршумите на поробителя пронизваха сърцата, но не можаха да разстрелят България.
Сега, тук, над Маньово бърдо, от небето над Панагюрище, ни гледат нашите апостоли. Тук под този хълм, в храма „Свето Въведение Богородично”, са костите на нашите мъченици. Поклон пред паметта им!" Това допълни още Белишки в празничния ден.

„Априлската епопея показа на целия свят, че българинът е достоен за своята свобода и винаги е готов мъжествено да умре за нея и за родината. Въпреки драматичните и често трагичните превратности на съдбата, българинът запази основните си духовни ценности. Това ни кара да бъдем оптимисти”, допълни от своя страна в словото си действащият президент Росен Плевнелиев.
Така Панагюрище почете своите герои и апостоли, а България символично им се поклони.
По-рано същия ден с литийно шествие от Историческия музей до площад ”20 април” бяха пренесени светините на Април 1876-та - Поибренският сребърен кръст, придружавал Хвърковатата чета и свидетел на гибелта на Георги Бенковски, копието на Главното въстаническо знаме на ІV Революционен окръг, ушито от Райна Княгиня през 1901 г. за 25-та годишнина от въстанието и копието на знамето на Банската чета, изработено от Иванчо Зографина. Паметта на априлци бе почетена със вета литургия и заупокойна панихида за загиналите в църквата „Свето Въведение Богородично”. А историческата възстановка „Мъжество и саможертва” в обедните часове с участието на Национално дружество „Традиция”, Женско дружество „Райна Княгиня”, и самодейци от Обединен детски комплекс, Театър Дом-паметник и Народно читалище „Виделина – 1865”- Панагюрище пренесе в онова героично време преди 136 години, когато "Панагюрци обезсмъртиха името на своя роден градец", както ще отбележи по-късно Захари Стоянов в "Записки по българските въстания".
Множество бяха събитията и инициативите около тази национална годишнина в Панагюрище. Те продължиха и на следващия ден с традиционното поклонение на паметника в местността Оборище. Множество бяха и гостите на града за празниците.
Годишнината от подвига на априлци присъстваше и тук, в "Чат-пат", чрез патриотичното творчество на верните наследници... А какво по-важно за българския дух от това да помним, да знаем и да осъзнаваме...

Текст Стоян Радулов, снимки от Райка Йорданова (снимката с президента и кмета сред радушното панагюрско гражданство е на Мадлена Георгиева)