Лидия Стоицева: "Колко дълга дума. . . Винаги."

Рисунка Петя Узунова

* * *
Моля се за всяко твое благоволение...
Не съм обещал,
не съм задължен,
не помня какво съм казал...
А аз, глупачката,
нервно слухтя за телефона,
за колата,
за стъпките ти...
Прозорецът остана без стъкло
от надничане...
Но
водата беше удавила
големия паяк...
Кога ще дойдеш?

* * *
Тъжна любов.
Егоистична.
Ревнива.
Надменна.
Безперспективна.
Но как да я загърбя?

* * *
Плача от болка,
           от обич,
           от срам.
От моите.
Плача от унижение,
           от подлост,
           от подигравка.
От твоите.
Дълго ще траят моите чувства.
Но ще се презирам,
ако не намеря начин
да те изхвърля от себе си.
А твоите подигравки
запази за друга,
която ще те обича...

* * *
Спрях цигарите.
Пия кафе без захар.
Броя, за да не говоря глупости.
Мисля, преди да направя нещо.
Станах нов човек.
Стара е единствено
любовта ми към теб.
Но не съжалявам!

* * *
Искам да остарееш,
за да те обичам още повече!
Искам да остарееш,
за да усетиш обичта ми!
Сега са ми достатъчни само
красивите ти
пъстри очи,
които трепкат,
                  когато ме целуваш...

* * *
Искам те...
Нищо повече.
Винаги...
Колко дълга дума... Винаги...

Стихове Лидия Стоицева
Повече за Лидия и още поезия от нея вижте тук