 |
| Художник Манол Панчовски |
Безжизненост, Беззвучие, Безмълвие
прерязват утрото на този ден
и знам до свършекът му ще е същото-
сама със него, той със мен.
Безкористност, Безименност, Безсмислие,
Безсилие... Какво ли още не
и как да оцелея между всичките
въпроси- от кога и от къде.
Безпаметност, Безизразност, Безизходност.
Мъртвеят даже стайните цветя
а по листата им зелена Бездиханност
се стича, като капчица сълза.
Внезапен дъжд горчиво оцветен
избликнал на лицето ми красиво,
размил един Безцветен ден
сега Безшумно ме приспива.
* * *
Бавно пада нощта - и навън, и в очите.
Вместо огън и жар - тъпа болка в гърдите,
само няма печал и бездушно приличие.
Нито страх, нито мъст. Само спомен във бяло.
Тишина заваля - тишината от рая
с нецелунати устни, с недокоснато тяло
бавно махна с ръка и...
Изчезна в безкрая!
Нито стон, нито вик. Само душно пространство
и парче от небе, под което аз крача
с неуверени стъпки. От вълшебно пиянство
заваляха звезди в тържеството на здрача
и запяха щурци, в хор нечуван доскоро.
Но защо ме боли от щастливите звуци?
Няма радост и плам. Само сляпа умора
натежала над мен и самотните улици.
Заръмя ситен дъжд! Не навън, а в очите!
Заваля самота!
Заваля безразличие!
Стихове Дима Дюлгярова
Повече за Дима и още поезия от нея вижте тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар